89-годишната майка на Роберто Бионди страда от болестта на Алцхаймер, затворена е в дом и вече не разпознава сина си. Тя е и човекът, който издържа семейството.
Нейната държавна пенсия от 800 евро (990 долара) месечно покрива собствените й разходи за живот и тези на Роберто и нейния внук, които са безработни и почти нямат надежда да си намерят работа в недостатъчно развитата южна част на Италия, пише в свой репортажен материал Ройтерс.
„Нямам представа как ще се справя, когато тя умре“, споделя 53-годишният Роберто, докато пазарува храна в крайбрежния град Херкуланеум в подножието на Везувий. Той не получава никакви собствени приходи.
„Аз съм беден. Не се срамувам да го призная, има милиони други като мен в Италия. Тази страна не работи“, казва той.
Италия ще проведе национални избори на 4 март и макар че много кампании се съсредоточиха върху разделящия въпрос за имиграцията, анкетираните казват, че гласоподавателите са най-загрижени за икономиката, която все още не се е възстановила от финансовата криза през 2008 г.
Правителството твърди, че най-лошото е минало, позовавайки се на 14 поредни тримесечия на икономически растеж. Но много италианци все още не са почувствали това подобряване.
Италианската икономика все още е с 6% по-малка спрямо началото на 2008 г., под натиска на куп стари проблеми като огромна държавна задлъжнялост, хронично бавна съдебна система и задушаваща бюрокрация. За сравнение, икономиките на 19-те страни от еврозоната като цяло записват ръст от 5% за същия десетгодишен период.
Това анемично представяне тласна до ръба на бедността милиони италианци, предизвиквайки социалното недоволство и подхранвайки популярността на популистки партии като крайнодясната антиимигрантска „Северна лига“ и движението „Пет звезди“.
Движението „Пет звезди“ заяви, че ще въведе универсална заплата за бедните, ако спечели властта. Други партии също обещават да осигурят милиарди евро за разходи, които да съживят икономиката – пари, с които според анализаторите страната не разполага.
Броят на италианците, изложени на риск от бедност, се е увеличил с повече от 3 милиона от 2008 г. насам, според статистическата агенция на Евростат, най-голямото увеличение в която и да е членка на ЕС.
Броят на италианците, живеещи в абсолютна бедност, които не разполагат с достатъчно пари за закупуване на основни стоки и услуги, се е увеличил до 4,7 милиона през 2016 г., според последните данни от статистическата служба Istat - трикратно увеличение за десетилетие.
„Нарастването на абсолютната бедност е сериозен италиански проблем, а броят на застрашените от бедност италианци продължава да нараства въпреки факта, че икономиката записва растеж“, коментира Роберто Пероти, икономист в университета „Боккони“ и бивш съветник на правителството.
"Това е най-сериозният проблем, пред който е изправена Италия днес".
Началото на упадъка
Проблемите на Бионди започнаха през 2006 г., когато той трябваше да затвори малкия магазин за дрехи, който бе открил като тийнейджър през 1983 г. Като много италианци той смята, че въвеждането на еврото през 2002 г. бележи началото на упадъка на страната.
„Нещата вървяха доста преди, но парите изчезнаха. Аз се борих, но в крайна сметка трябваше да се откажа“, каза той. Без голяма индустрия в района той никога не успял да намери нова работа.
Безработицата в Италия е 10,8%, с 4 процентни пункта по-висока в сравнение с 2008 г., докато на юг тя е почти 18,3%, което е ръст със 7,2 пункта за едно десетилетие.
Безработицата сред младежите на юг е 46,6%, което е с 13 пункта над нивата от 2008 г., което ще причини трудности и на 24-годишния му син Данило, който не смята да гради кариера в Италия и планира да се премести в Лондон в края на месеца.
Нарастващата тенденция за бедност и липсата на икономически възможности доведоха до нарастване на емиграцията. Между 2006 г. и 2017 г. броят на италианците, официално регистрирани като живеещи в чужбина, нараства с 60% - от три на почти пет милиона души.
Фондация „Мигрантес“, която следи потоците на мигранти, смята, че броят им е много по-висок, тъй като много италианци не успяват да се свържат с местното посолство от новите си домове.
Сестрата на Данило - Кармен вече е напуснала страната и се е преместила в Глазгоу в Шотландия, където работи за веригата за бързо хранене McDonald’s.
„Казах й, че ще се върне след три-четири дни. Това беше преди три години, а тя твърди, че никога няма да се върне“ каза Бионди. „Трудно е за всеки баща да чуе това, но тук няма нищо за младите хора. Няма бъдеще.“
Бебета
Липсата на вяра в бъдещето се отразява и върху раждаемостта в Италия. Според последните статистически данни, италианските двойки са имали 373 075 бебета през 2016 г., което е понижение с 22% спрямо 2008 г.
Италия предлага минимална помощ за младите хора. Само 4% от всички социални разходи са за хора на възраст под 40 години, а 77,2% са за възраст над 65 години, поради което пенсионерите често играят такава жизненоважна роля в семейните финанси.
Според Istat само един пенсионер в уязвимо домакинство намалява наполовина риска това семейството да изпадне в крайна бедност.
Анжела Гроси е на 48 години и е безработна. Тя получава финансова помощ от възрастната си майка, но тя не е достатъчна, за да плаща за наем. Така преди четири години тя и двамата й синове се преместват заедно с 60 семейства в една необитаема сграда в Рим.
Оттам те били изгонени през август миналата година, а оттогава Гроси и момчетата на възраст между 12 и 14 години живеят в палатки под експонирана църква на по-малко от километър от италианския парламент.
„Рим е пълен с хора, спящи под аркадите, по улиците, под мостовете, но никой не ги гледа, така че кого го е грижа?“, каза тя, застанала пред бароковата фасада на базиликата Santi Apostoli.
Обещания
Гроси е работила като чистачка в хотел, но е загубила работата, когато бизнесът пропаднал. В Италия няма минимална работна заплата и оттогава Гроси получава предложения за 3 евро на час за временни договори - заплата, която никога няма да й бъде достатъчна, за да си плати наема.
Като друг знак за нарастващата бедност, жилищната асоциация „Federcasa“ оценява, че около 49 000 обществени сгради са заети от незаконни обитатели спрямо 38 хил. през 2006 г., а причината отчасти е притока на 600 хил. мигранти през последните четири години.
Около 89% от тези „обитатели“ са в Южна и Централна Италия, които са най-силно засегнати от икономическата криза.
В отговор на широкото недоволство в Италия по отношение на икономиката, почти всички партии представиха дълги списъци със скъпи обещания, които биха могли да подобрят финансите на Италия, ако бъдат приети.
Дясноцентристкта партия на бившия премиер на Силвио Берлускони обещава да удвои минималната пенсия до около 1000 евро месечно и да позволи по-ранно пенсиониране. Управляващата партия казва, че ще увеличи минималната пенсия на 750 евро и ще даде на семействата 400 евро на месец за дете в продължение на три години.
Повечето партии също предлагат различни схеми за социално подпомагане, включително предложението на „Пет звезди“ за месечна универсална заплата до 780 евро за бедните.
Пероти от университета „Бокони“ заяви, че подобни схеми рискуват да затвърдят бедността, като разубеждават хората да търсят работа.
„Най-простият начин да се справиш с бедността е да даваш пари на всички и да се надяваш, че проблемът ще изчезне. В действителност не само че тази мярка е изключително скъпа, но създава и други проблеми, например капан за бедност“, каза той.
Бионди вижда перспективата в универсална заплата и планира да гласува „Пет звезди“ на 4 март.
„В момента правителството не предлага помощ на хора като мен", каза той. "Искам да кажа, че не може да стане по-лошо, нали?“
06:29 | 12.09.22 г.