Норвежката централна банка може да повиши лихвените проценти по-късно през тази година в отговор на по-високия икономически растеж у дома и в чужбина, въпреки че инфлацията остава доста под определената цел. Това заяви гуверньорът на банката Ойстен Олсен, цитиран от Ройтерс.
Норвегия, която е износителка на петрол, пострада от резкия спад на цената на суровия петрол между 2014 и 2016 г., но в последните две години постепенно се възстанови на фона на повишаването на цената на горивата й.
В края на миналата година централната банка съобщи, че планира да започне повишаване на лихвите от настоящите 0,50% през декември 2018 г., но оттогава инфлацията в страната намаля под прогнозираните стойности.
„Тази година основният лихвен процент може да бъде увеличен за първи път от седем години, това е добър знак“, заяви Олсен в ежегодната си реч пред представители на правителството и бизнес лидери. Той допълни, че растежът отново се е върнал на твърда основа.
„Насочваме се към по-светли времена както в чужбина, така и у дома и поради това лихвите в крайна сметка могат да започнат да растат от неестествено ниското равнище, което ще доведе до постепенна нормализация“, каза Олсен в отделно интервю за Ройтерс.
Той отказа да коментира дали повишаването на ключовия лихвен процент от рекордно ниското равнище може да се случи по-рано от прогнозите на централната банка за декември. Въпреки че повишената икономическа дейност ще стимулира инфлацията, развитието на новите технологии и по-интегрираната световна икономика вероятно ще упражнят натиск за понижаване на заплати и цени, каза Олсен в речта си.
Норвежката централна банка си поставя за цел годишната инфлация да достигне 2,5% след време, но през януари тя намаля до едва 1,1% спрямо 1,4% през декември, което беше под прогнозите на икономистите за инфлация от 1,5%.
„В среда на ниска инфлация, солиден икономически растеж и ниска безработица може да възникне конфликт между съображения, свързани с инфлацията, и съображения относно реалната икономика“, заяви Олсен.
„В тази ситуация ще се тревожим по-малко за ниската инфлация, отколкото ако перспективите за реалната икономика също бяха слаби. Тогава можем да изберем да повишим инфлацията до целта в дългосрочен план, особено ако лихвените проценти вече са ниски и има признаци за създаване на финансови неравновесия“, допълни той.
Повишение на лихвения процент в Норвегия ще последва сходно затягане в САЩ, Великобритания и Канада, въпреки че рязък скок на глобалните лихвени проценти остава малко вероятен, заяви Олсен.
„На фона на нормализирането на средата лихвените проценти вероятно ще останат по-ниски, отколкото в предишните десетилетия. Структурните условия, които потискаха глобалните лихвени проценти, няма да се променят за една нощ“, допълни той.
Държавен инвестиционен фонд за 1 трлн. долара
Централната банка, която управлява Норвежкия държавен инвестиционен фонд, най-големия в света, повтори по-ранно предупреждение, че стойността на фонда може да варира значително с течение на времето.
С близо 70% от активите, инвестирани в акции, а останалите – в ценни книжа и имоти, стойността на фонда в момента е близо три пъти по-висока от годишното икономическо производство на Норвегия извън петролната индустрия. Фондът, който разчита на приходите от норвежката петролна и газова индустрия, плаща около 15% от разходите на правителството. „Гледайки напред, движенията на глобалните капиталови пазари ще бъдат основният източник на вариации в стойността на фонда, понякога в негативна посока“, каза Олсен.
„Фондът имаше няколко добри години след кризата в еврозоната. Пазарите се промениха и загубата бързо беше компенсирана. Не можем да приемаме за даденост, че това ще се случва винаги“, изтъкна гуверньорът.