Ще се възползват ли Западните Балкани от новата стратегия на ЕС за региона?

Страните от Западните Балкани трябва да се възползват от новата стратегия на Европейския съюз за присъединяване на региона и от всички възможности, които тя предлага. Това подчертаха участниците в дискусията „Бъдещето на Западните Балкани и новата стратегия за разширяване на ЕС“, организирана от Европейския съвет за външна политика в София.

Това е реалистична стратегия и много значителен прозорец от възможности, който страните от Западните Балкани не трябва да пропускат. Той обаче е реалистичен само ако страните кандидати се възползват от него и приложат нужните реформи, заяви председателят на управителния съвет на „Отворено общество“ - Сърбия и преподавател в университета в Белград проф. Йонко Теокаревич.

Той подчерта, че стратегията трябва да бъде мотивация и за гражданите на Западните Балкани, които трябва да наложат натиск върху правителствата си за членство в съюза.

„Това обаче не е навременен документ, а е много закъснял“, заяви той. „Западните Балкани бяха пренебрегвани от началото на финансовата криза и ситуацията в региона, например по отношение на върховенството на закона, все повече се влошава“. Според него, ако този документ бе съществувал преди 10 години, сега нямаше да има концентриране на властта в ръцете в определени лица, нямаше да има пренебрегване на върховенството на закона и нещата можеше да изглеждат по-добре.

Новостите в стратегията на ЕС са в две сфери, смята проф. Теокаревич. От една страна, имаме нов пакет от механизми, включително ad hoc мисии за върховенството на закона, които би трябвало да въведат систематичен мониторинг.

„Второто е, че т.нар. виртуално членство вече съществува в стратегията, защото страните от Западните Балкани ще могат да участват в работата на много институции и дори съвета на министрите, комисии, Европейската комисия и Европейския парламент“, добави той. Според него това ще изгради нова атмосфера и ще принуди правителствата да приложат по-добре и по-бързо нужните стъпки.

Проф. Теокаревич оцени високо усилията на България по отношение на присъединяването на Западните Балкани към ЕС, но заяви, че е нужна повече публична дипломация от страна на София и следващите председатели на Съвета на ЕС. Освен това той смята за важно България и други страни членки да станат част от Берлинския процес по присъединяването, а не само Германия и още пет държави да са в него.

Има още един проблем и това са финансовите средства, заяви експертът. Според него дори по време на процеса на присъединяване някаква част от европейските фондове трябва да бъдат заделени за Западните Балкани.

По отношение на регионалния спор с Косово, чието решение е част от условията, включени в стратегията, проф. Теокаревич коментира, че не вижда как в обозримо бъдеще проблемът ще намери решение. И двете страни знаят, че трябва да направят отстъпки, но и двете не са готови на това, обобщи той.

Говорейки от македонска перспектива, президентът на Центъра за европейски стратегии-Скопие Андрея Стойковски подчерта, че в страната има силна подкрепа за присъединяване към съюза. Според изследване на центъра 64% от хората виждат полза от членството на Македония в ЕС, а 66% - от членството в НАТО.

„Доброто нещо на стратегията за нашето общество е, че с нея ЕС казва, че това е стратегия за самия съюз, а не за Западните Балкани“, заяви Стойковски. „Когато Европейският съюз действа от свой интерес, това би трябвало да даде тласък напред на страните кандидати“.

Според него ако Западните Балкани не са част от ЕС, никога няма да има решение на мигрантската криза в близко бъдеще. Съюзът не може да позволи празни пространства в центъра си и запълването им е много важно. Това ще помогне за ограничаване и на външните влияния, които виждаме в региона, допълни той.

„Руското посолство в Македония, например, се разшири значително през последните няколко години, имаме 3-4 нови руски културни центъра и дори действащ университет, подкрепен от Русия“, каза експертът. В периода преди изборите до края на април миналата година виждахме все по-голям ръст на обществената подкрепа Русия да бъде стратегически партньор на страната, добави той.

Страните кандидати, включително Македония, трябва да намерят начин да комуникират по-добре и да покажат на хората каква е целта от присъединяването, а именно да имаме по-добри държави, където животът се управлява от законите, а не от частните интереси, поясни Стойковски.

По отношение на ситуацията с Босна и Херцеговина и Косово външният министър на България Екатерина Захариева подчерта колко важно е, че стратегията не включва само страните със статут на кандидати, а и тези, които нямат такъв. „Има много работа, докатот те придобият такъв статут, но е важно че има много програми от помощ за тях“, допълни тя.

Сред проблемите тя подчерта фактът, че пет страни членки на ЕС все още не са признали Косово за държава. Това не означава, че не може да имаме добра програма за Косово. Важното е, че стратегията е окуражаваща, но тя не променя правилата и има едни условия – като намиране на решения на споровете със съседите например, които трябва да бъдат изпълнени, поясни тя.

Положителният политически знак на стратегията е, че Босна и Херцеговина и Косово фигурират в нея, макар че до последния момент не беше решено дали това ще е така, коментира и председателят на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова.

Има много работа, която трябва да се свърши. Според нея празни места в региона не бива да има и тези две страни не трябва да бъдат отделени от останалите, но те самите трябва да решат как ще продължат оттук нататък.

„ЕС не би могъл да нарича себе си глобален играч, ако изпусне региона от погледа си“, обобщи тя.