Полша бе страната, където започна Втората световна война и където Съветският съюз започна да се разпада. Сега тя може още веднъж да изиграе жизнено важна роля в европейската история. Битката между Европейската комисия в Брюксел и полското правителство се оформя като екзистенциален тест за Европейския съюз, пише анализаторът по международна политика на Financial Times Гидиън Рахман.
През декември за пръв път в историята комисията откри официална процедура, която може да лиши страна членка от нейното право на глас. Полското правителство е обвинено, че нарушава основните принципи на ЕС, които включват „демокрация, равенство, върховенство на закона и уважение към човешки права“.
Битката над Полша се превръща в тест за силата на популизма – не само в Европа, но в целия свят. Чарлс Капчън, който ръководеше европейския отдел при Барак Обама, написа миналата седмица: „Докато САЩ липсват на арената, от Европейския съюз зависи да защити принципите и практиките на демократичното общество. Съдбата на Полша, Европа и Запада е изложена на риск“.
Но тези, които се надяват, че ЕС ще спечели решителната битка срещу популисткия авторитаризъм в Полша, вероятно ще останат разочаровани. По-вероятно е комбинация от политически и стратегически съображения да доведе до объркан компромис, пише Рахман.
Ходовете на полското правителство, които разтревожиха ЕС, включват превръщането на държавната телевизия в канал за пропаганда на правителството. Но ябълката на раздора е най-вече пакет от нови закони, с които правителството ще може да контролира полските съдилища.
Европейската комисия агонизира дълго и упорито, преди да предприеме действия срещу Полша. Тя знае, че в много важни отношения Полша остава истинска демокрация. Държавната телевизия е една лоша шега, но все още има силни независими медии и здрави опозиционни партии. Полското правителство обаче вече започна да прави живота за независимите медии по-труден и се опитва да наложи „реформи“ на избирателната система, които предизвикват опасения за интегритета на бъдещи избори.
Европейските власти усетиха, че е време да теглят чертата. Те обаче знаят и че при ситуацията в Полша потенциално могат да загубят всички. Ако ЕС не предприеме действия, ще бъде обвинявана, че пренебрегва интересите на демокрацията и върховенството на закона. Но, предприемайки действия, властите в Брюксел позволяват на едно националистическо правителство да твърди, че чуждите бюрократи се опитват да подкопаят независимостта на Полша. Дори по-лошо, това е битка, която ЕС може да изгуби.
Унгария, която също се впуска към авторитарния популизъм, заплашва, че ще наложи вето върху всеки ход срещу Полша. Поради това ЕС може да изглежда безсилен, разделен и неспособен да защити основните си ценности.
Рисковете за ЕС се увеличават, защото полското правителство може да представи твърдения, че е несправедливо набелязано. Унгарското правителство, водено от Виктор Орбан, отиде дори по-далеч от Полша в подкопаването на независимостта на медиите и съдилищата, но засега избягва критиките. Една от причините може да бъде, че ЕС не е бил достатъчно внимателен, докато Орбан е действал.
Но по-малко приятното обяснение е, че Орбан предприе предпазни мерки, запазвайки партията си Fidesz част от Европейската народна партия (ЕНП), която е водещата група в Европейския парламент. В резултат на това той има силни приятели в Германия. За разлика от него, полската управляваща партия „Право и справедливост“, водена от Ярослав Качински, е извън ЕНП, допълва авторът.
Твърдението, че ЕС държи двойни стандарти, се засилва от събитията в Испания, където избрани политици са в затвора заради организирането на референдум за независимост на Каталуния. ЕС може и да отговори, че референдумът е бил незаконен и че испанските съдилища действат съгласно конституцията и уважават медийната свобода. Въпреки това правителството във Варшава може да посочи, че Испания, а не Полша, в момента хвърля в затвора политици от опозицията.
Твърдението на полското правителство, че бива набелязано заради културния си консерватизъм и критиките към ЕС, може да замъгли ясната заплаха срещу върховенството на закона в Полша. А това, заедно с по-широкия геополитически натиск, може да притисне Брюксел и Варшава да постигнат компромис.
Германското правителство най-вече е особено разединено по отношение на предприемането на действия срещу Полша. Заради исторически и географски причини то смята помиряването с Полша за изключително важно.
Върху компромиса може би вече се работи. Миналата седмица Полша направи промени в правителството си и отстрани някои от членовете, които се смятаха за „смахнати“ в Брюксел. Ранните разговори между полското правителство и Европейската комисия се водят с учтив тон. Във Варшава сега се говори, че правителството може да направи някои козметични отстъпки, надявайки се, че така ще „подкупи“ комисията.
ЕС, който вече е твърде ангажиран с реформата на еврозоната и Brexit, може да е склонен и да приеме маслиновата клонка, предлагана от Полша. Но това би било грешка, пише Рахман.
Въпросите, поставени пред ЕС от Полша и Унгария, са в крайна сметка дори по-фундаментални от проблема Brexit. Те предизвикват самата основа на ЕС като общество на демократични, подчиняващи се на закона страни. Ако ЕС се отдръпне от полския въпрос сега, той ще се върне да го преследва по-късно.