Ако Европейската комисия си е мислила, че Полша ще се поддаде след решението ѝ да задейства процеса по Член 7, който в крайна сметка може да доведе дори до лишаване правото на глас в ЕС на Варшава, то тя дълбоко греши, коментира Politico.
Президентът Анджей Дуда се обърна към нацията в сряда вечерта и обяви, че ще подпише два противоречиви закона, които според критиците ще затегнат политическия контрол над съдебната система в страната и които Комисията отнесе към Европейския съд.
Шокиращото в речта на Дуда бе тонът му.
За разлика от предишни огнени реакции от Варшава по време на двегодишната ѝ конфронтация с Брюксел по промените, направени от управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС), президентът бе забележително неконфликтен.
„Носим много добри решения на Полша, които ще послужат за подобрение на съдебната система“, каза Дуда, отхвърляйки критиките по мерките, но без директно да споменава действията на ЕК от по-рано през деня.
Подходът бе всеобщо възприет от полската столица в сряда, след като Варшава пое удара от Брюксел, който стартира процедурата пот Член 7 и насочи Полша по път, който накрая може да доведе до спиране правото ѝ на глас в ЕС заради опасения около върховенството на закона.
По-внимателният тон отразява точно колко незащитена е Варшава в текущата си конфронтация с ЕС – посока, която я превърна от една от водещите сили в блока преди две години до силно маргинализирана страна членка.
Правосъдният министър Збигнев Зибро подчерта в сряда, че Полша „ще бъде важна страна, ако има добре функциониращи съдилища. Трябва да продължим с реформите на съдебната ни система“.
За да подчертае това, в сряда той продължи чистката си сред висшите съдии, освобождавайки няколко с факсове от министерството.
В същото време новият министър-председател Матеую Моравецки също бе предпазлив, казвайки „Полша е обвързана с принципите на върховенството на закона, както останалите [страни] в ЕС“.
Проблемът за правителството е, че като цяло е спечелило всичко, което можеше да спечели от политическа гледна точка в битката си с Брюксел. ПиС е по-популярна от всякога – според социологическо проучване наскоро тя получава половината от вота на избирателите – а сред опозиционните партии цари хаос.
ПиС използва спора с Комисията, за да заздрави хватката си върху властта, описвайки Полша като бореща се с космполитния елит в Брюксел, който иска да вкара мюсюлмански мигранти в страната и да подкопае патриотичните ѝ ценности.
Рисковете от тази битка обаче едва сега започват да натежават над спечеленото.
Полша е най-големият бенефициент на европейски пари – напът да получи около 100 млрд. евро от структурни, земеделски и други фондове по време на сегашния седемгодишен бюджетен период, приключващ през 2020 г. Има обаче все по-голямо недоволство в някои части от Западна Европа за това, че страна, която нарушава нормите на ЕС, получава толкова много пари.
Разговорите за бюджета след 2020 г. и без това щяха да бъдат трудни заради Brexit. Но ще бъдат дори по-сложни за Варшава, ако останалите страни се опитат да пренасочат средства към области като висше образование или проучвания и развитие, тъй като Полша не се нуждае особено от тези средства.
Тревогите по съдебната система и нарушаването на правните стандарти на ЕС ще повлиаят негативно и на инвеститорите. Макар че Полша преминава през силен икономически растеж – очаква се БВП да се разшири с 4,2% тази година и с 3,8% през 2018 г. - инвестициите изостават. Ръстът на инвестициите е само 3,3% тази година, което е значително под 5-те процента очаквани от множество икономисти.
„Някои от най-честите въпроси, които получавам, са от инвеститори, разтревожени за съдебната система“, казва високопоставен мениджър от фонд за частни капиталови инвестиции във Варшава.
Има и големи политически рискове в това да те смятат за черната овца на ЕС. Макар че поляците нямат особено желание да приемат мигранти и са силно свързани с националните си ценности, те са и силно ентусиазирани членове на ЕС. Според национално допитване 88% от поляците подкрепят членството на страната в блока.
Единственият път, когато рейтингът на ПиС сериозно спадна през последните две години, бе през март след неуспешния опит на Варшава да не допусне втори мандат на Доналд Туск като председател на Европейския съвет. Усилията бяха разгромени с 27 срещу 1 гласа от останалите страни членки, което подчерта липсата на съюзници сред ЕС и унижи правителството.
Въпреки малко по-внимателния тон от Варшава няма признаци, че правителството и поддръжниците му възнамеряват да се откажат от противоречивите реформи в съдебната система, която доведе до решението на ЕК от сряда.
„Взех решение. Гласовете на критиките, които чувам около себе си, са изключително изненадващи“, заяви Дуда в речта си.