Защо не бива да се страхуваме от австрийското правителство

Какво означава новото дясноцентристко правителство за Австрия? А за Европа?

На първо място – връщане към онова, което е нормално за една демокрация. Две от партиите, които спечелиха най-много гласове на изборите и постигнаха единодушие по достатъчно голям брой теми, съставят коалиция, а канцлерът е от Австрийската народна партия (АНП), която е първа политическа сила. Разбира се, не всеки одобрява политиците на двете партии или посоката, която те задават. Това не е и нужно. Към тях обаче трябва да се проявява уважение, защото те са избрани по волята на избирателите, пише Щефан Льовенщайн за Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Програмата, представена тези дни от новоизбрания канцлер Себастиан Курц и неговия вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, предвижда известни реформи, но не радикални. Новото коалиционно правителство възнамерява да втали администрацията, да облекчи данъкоплатците, да подобри рамковите икономически условия, да спре нелегалната миграция. В общи линии това отговаря на обещанията, дадени преди изборите. 

Радикалността, с която през май 2017 Курц промени символния цвят на Австрийската народна партия от черно в тюркоазено синьо, си проличава също и в подбора на хората, с които се е обградил – предимно политически новаци и хора с реформаторски идеи.

Партията на свободата пък си остава дяснопопулистка партия с прогерманска традиция – факт, който след всичките години на австрийската независимост изглежда направо абсурдно; и с ръководство, което воглаве с Щрахе, твърде неприятно напомня за национално-патриотарските студентски сдружения от 19-ти век. И все пак: Ханс-Кристиан Щрахе наложи една по-умерена дясна линия в партията. Тя например застана зад членството на Австрия в ЕС. Това решение бе взето не толкова заради настойчивите предупреждения, които президентът на републиката отправяше лично към партията, колкото заради горчивия ѝ опит от президентските избори през 2016 година. Тогава избирателите, които са най-добрият коректив в една демокрацията, я наказаха заради реторичните упражнения на тема "Öxit" – т.е. излизане на Австрия от ЕС.

Ако действа последователно, Австрийската партия на свободата би трябвало да напусне антиевропейската фракция в Европарламента. Защото заедно с Марин Льо Пен, която си е поставила за цел да унищожи ЕС, няма как да се води проевропейска политика. На европейската сцена обаче, включително и по време на австрийското европредседателство през втората половина на 2018, ще се изявява най-вече канцлерът Себастиан Курц.

При наличие на обективни причини човек би трябвало да критикува новото австрийско правителство заради онова, което то прави, а не заради състава му. Защото е ясно, че демокрацията и правовата държава в Австрия не са застрашени. Сходна беше ситуацията и през 2000 година, когато страната за първи път бе управлявана от коалиция между Австрийската народна партия и Партията на свободата с канцлер Волфганг Шусел. Някои държавни и правителствени ръководители в Европа тогава не одобряваха състава на въпросното австрийско правителство и дори му наложиха "санкции". Това обаче беше неправилно. Днес подобна грешка едва ли може да бъде повторена.

Ситуацията в днешна Австрия е друга. Партиите, а изглежда и не само те, следват свой собствен, вътрешнополитически дневен ред. Крайното отрицание е средство в битката за налагане на мнения. Понякога – особено в медиите, и то не само в частните - се стига и до такива крайности, които карат човек да реагира с недоумение. Прекрачват се всякакви граници – говори се например за "фашисти", дори за гражданска война, която можела да избухне в Австрия, защото дяснопопулистката партия на Щрахе оглавява силовите министерства в страната (на вътрешните работи и на отбраната).

Ако в Австрия съществува някаква заплаха, то тя произлиза по-скоро от склонността към насилие на анархистичните „черни блокове“, които явно смятат, че крайностите, говорени в медиите, могат да послужат като оправдание за действията им.