Трийсет години след катастрофата в Чернобил, която засегна силно голяма част от беларуската територия, Минск изгражда първата си атомна електроцентрала, проектирана и финансирана от Русия. Съседна Литва с тревога наблюдава строежа, но тя е безпомощна, пише AFP.
В северозападната част на Беларус, на близо 15 километра от литовската граница, строежът на централата в Островец навлиза във финалната си фаза: двата реактора с мощност от по 1200 мегавата, ще бъдат задействани съответно през 2019 и 2020 година.
Проектът, одобрен от правителството през 2008 година и изпълняван от руската група Росатом, е инвестиция от 11 милиарда долара, от които 10 милиарда идват от руски кредит.
Строежът успя да съживи лошите спомени в страна, чиято четвърт територия бе замърсена от радиация при експлозията през 1986 година на реактор на съветската централа в Чернобил, в сегашна Украйна.
"Когато научихме, че централата ще бъде изградена под прозорците ни, изпитахме страх", разказва пред AFP Нина Рубик, която е била сред десетките хиляди хора, евакуирани от зоните, заразени с радиация преди 30 години.
"Страхът обаче отмина: убедиха ни, че при строежа се използват най-съвременните технологии, че всичко е под контрол", каза тази писателка и журналистка. "Дори хората, които събираха подписи против проекта, сега са се активизирали, за да бъдат наети там на работа", допълва тя.
Заради опасенията за ядрената сигурност, подсилени след инцидента във Фукушима през 2011 година, властите и руският изпълнител на проекта полагат усилия да внесат успокоение.
За да покажат своята праволинейност, беларуските власти изискаха от Росатом да подмени една цистерна, повредена при падане, макар че според компанията само боята й е била олющена. Руският конгломерат представя тези реактори от трето поколение като "най-съвременните в света", спазващи "всички международни норми".
Според беларуската социоложка Елена Мартишченкова, която проучва общественото мнение по въпроса от 2005 година, близо половината от беларуското население днес подкрепя развитието на ядрената енергетика, а в района на Островец този дял достига 65%.
"Ядрена сигурност"
От другата страна на намиращата съвсем наблизо литовска граница този оптимизъм далеч не е толкова силно споделян. Вилнюс остро разкритикува проекта, който според негови високопоставени представители е "нарушение на международните изисквания в областта на ядрената сигурност и околната среда на 20 километра от границата на ЕС и само на 40 километра от литовската столица". Росатом отхвърля тези обвинения.
На въпрос на AFP говорителката на министерството на външните работи на Литва Раза Якайтене обвини Минск в "опит да прикрие", "да оспори" или да омаловажи последиците от "поне шест инцидента".
Според министерството на енергетиката балтийската страна е взела мерки, така че "никаква електроенергия" да не може да влезе на литовския пазар (а следователно и на европейския). По този начин е затворен излазът за беларуската централа с голяма мощност за тази страна с население по-малко от 10 милиона души, която обмисля заводите й да работят нощем, да за потребяват произведената енергия.
Друг нерешен проблем е обработката на радиоактивните отпадъци, по който беларуското правителство твърди, че работи.
Обявяването на проекта през 2011 година бе най-вече ход на Владимир Путин да премести напред икономическите си пешки в бившия СССР, притичвайки се на помощ на беларуския президент Александър Лукашенко. Тогава той бе изправен пред тежка икономическа криза и западни санкции заради репресиите срещу представители на опозицията.
При едни не толкова тежки условия след отмяната на европейските санкции, последвала освобождаването на опозиционери, Минск представя проекта най-вече като начин да намали зависимостта си от руския газ за производството на електроенергия в страната.
Москва на няколко пъти използва доставките си на петрол и газ като лост за оказване на влияние в отношенията си с Беларус и други съседки.
"Това е ключов въпрос за енергийната сигурност, за зависимостта от една-единствена страна, особено когато тази страна прибягва до ограничаване на доставките си на ресурси", поясни Александър Михалчевич, ядрен експерт в Академията на науките. Той направи това изявление на неотдавнашна енергийна конференция в Минск.
Според него новата централа, която ще покрива над една четвърт от потреблението на енергия на Беларус, ще позволи на Минск да намали и с 25% вноса си на руски газ, както и цените на електроенергията.
(БТА)
11:58 | 14.09.22 г.