Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се откаже от инфлационната си цел и да приеме не толкова строга, тъй като сегашната политическа цел изкривява пазарите и рискува нормализирането на интервенциите, заяви бившият главен икономист на банката в понеделник.
Юрген Щарк казва, че ултрахлабавата политика на ЕЦБ е надула цените на облигациите, акциите и имотите до нива, които не пасват на икономическата реалност, във времена, в които ниските равнища на инфлацията не налагат икономическа заплаха.
„ЕЦБ трябва да приеме, че инфлацията може да бъде по-слаба в бъдеще, отколкото сме свикнали“, казва за Ройтерс Щарк, напуснал ЕЦБ през 2011 г. заради несъгласие по политиката. „Тогава няма да има нужда да продължат с изкривяването на пазарите“.
В опит да ускори инфлацията до средносрочната цел от малко под 2% след глобалната финансова криза ЕЦБ – подобно на други големи централни банки – прие безпрецедентни стимули, включително понижаване на лихвените проценти под нулата и закупуване на облигации за трилиони евро.
„Слабата инфлация всъщност помогна на икономическия растеж в еврозоната да достигне сегашните нива“, каза главният икономист по време на събитие в Хага. „Тя повиши разполагаемите доходи на домакинствата и изигра ролята на намаляване на данъците“.
ЕЦБ ще свие програмата за изкупуване на облигации, след като я удължи и през следващата година, но не е изключила да я продължи и след септември, когато би трябвало да приключи, ако икономическите условия изискват това.
Глобализацията и технологичните иновации може да доведат до трайна спирачка на инфлацията, като в този случай тясна инфлационна цел може да доведе до още повече интервенции, добави Щарк.
„Централните банки не могат да настройват толкова фино нивото на инфлацията, както ЕЦБ се опитва да направи“, каза той. „Приемете по-слаба инфлация, за да не навредите на пазарната икономика“.
Инфлацията в еврозоната е под целта на ЕЦБ от 2013 г. насам, а прогнозите на банката сочат, че тя няма да се върне обратно към 2% преди 2020 г.
12:40 | 14.09.22 г.