Когато Eurobank Ergasias, третият по големина гръцки кредитор, наскоро предприе действия срещу „стратегическо неплатежоспособно лице“, ядосани протестиращи нахлуха в съдебната зала, за да блокират опита за възбрана, разказва Bloomberg.
Лицето, чието име банката не разкрива, не е обслужвало заемите си през последните пет години и дължи 4,85 млн. евро. През същия период е получило 6 млн. евро от дивиденти от 41-процентния си дял в компания за хранителни продукти, което според банката показва, че може да изпълни задълженията си.
Случаят е един от хилядите, с които Eurobank и други гръцки кредитори се сблъскват, докато се опитват да ускорят усилията си да свият лошите заеми, опасявайки се, че ще трябва да увеличат капитала си, ако не успеят. Към края на юни гръцките банки имат необслужвани заеми за 72,8 млрд. евро, което е една трета от всички кредити.
За да намалят броя им, кредиторите тръгват след най-очевидните нарушители: т.нар. стратегически неплатежоспособни лица, които избират да не плащат, докато няма сериозна заплаха активите им да бъдат замразени или докато се опитват да уговарят по-добри условия с банките.
Гръцките банкери изчисляват, че подобни лица формират около една четвърт от всички заеми, което накара министър-председателя Алексис Ципрас наскоро да поиска проблемът да бъде решен.
Според проучване, публикувано от Springer International Publishing, базирано на заемите на малко над 13 хил. гръцки фирми от 2008 до 2015 г., една на всеки шест компании е стратегически неплатежоспособно лице.
Макар че през последните години се полагат усилия да се преодолеят правните и бюрократични пречки пред решаването на въпроса, ситуацията остава трудна, казва Димитри Ваянос, професор по финанси в London School of Economics.
“Дори за богатите кредитополучатели, като някои корпорации, когато се предполага, че ще има ликвидация, има заплахи и протести“, казва той. „Причината е, че има някои престъпни групировки, наети да защитават активите на богатите физически лица. За бедните, протестите идват основно от политически активистки групи“.
Решението на проблема с необслужваните заеми е от критично значение, тъй като то продължава да спира икономиката, непозволявайки на банките да дават нови заеми. Без възстановяване на икономиката, която се е свила с една четвърт през последните седем години, и с безработица от над 21%, гръцките банки са изправени пред риска от допълнително увеличение на експозицията си към необслужвани кредити, която е вече е 50,6%.
Съгласно целите, договорени с надзорните органи през септември 2016 г., гръцките банки трябва да намалят необслужваните заеми с 15 млрд. евро през 2018 г. и с още 16,6 млрд. евро през 2019 г. Трудната задача повдига възможността четири системни банки на Гърция, които имат резерви по заемите от 53 млрд. евро, да се нуждаят от още капитал през следващите две години.
„Гръцките банки се борят с времето, за да задвижат колелата към постигането на целите за необслужваните заеми за 2018-2019 г.“, казва Никос Косколетос, ръководител на фондовите проучвания в Eurobank Equities. Ако не постигнат целите, те ще се нуждаят от повече капитал, а това ще изплаши инвеститорите, особено след три рекапитализации от 2012 г. насам.
Искането на Международния валутен фонд от юли за нов преглед на качеството на активите предизвика опасения, че гръцките банки вече стъпват върху тънък лед. От искането, отправено на 21 юли, насам основният банков индекс в Атина е потънал с 27%, заличавайки по-голямата част от ръста си от началото на годината.
Европейската централна банка каза през септември, че ще подложи гръцките банки на стрес тестове, което накара МВФ да оттегли искането си засега.
Гръцките кредитори може да повишат целите си за намаляването на лошите заеми чрез продажбата на такива портфейли, електронни търгове и извънсъдебни споразумения. Четирите системни банки ще трябва да продадат около заеми за около 12 млрд. евро през следващите две години, което е с около 5 млрд. евро повече от целите в плана от септември, казват запознати източници.
Банките ще се отърват от част от лошите си заеми чрез електронни търгове, първите от които се очакват през следващите месеци. Някои анализатори обаче се тревожат за намеса на „престъпни“ елементи в тези търгове.
„Дори ако някои обезпечения бъдат продадени на електронни търгове, хората, които ги купят, няма да могат да си ги вземат и поемат контрола над тях заради заплахи от престъпни групировки“, казва проф. Ваянос.
За банките безпроблемното функциониране на електронните търгове ще бъде от съществено значение.
„Изключително важно е електронните търгове да се случат без проблеми, защото така ще бъдат насърчени стратегическите неплатежоспособни лица“, казва Николаос Карамузис, председател на Eurobank и на Гръцката банкова асоциация.
Правителството насърчава банките и компаниите да решат различията си в съда.
„Рамката съществува и сега явно е моментът да я тестваме под натиска на сравнително закъснелия график за намаляване на необслужваните заеми“, допълва Косколетос.