Европейската централна банка (ЕЦБ) все още изпитва опасения за натрупаните лоши заеми в счетоводните отчети на банките от еврозоната, заяви един от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ - Ив Мерш.
Миналата седмица ЕЦБ представи нови предложения, които ще принудят банките от 2018 г. да заделят повече средства, за да покриват новокласифицирани лоши дългове, и може да представи допълнителни мерки за преодоляване на огромната натрупана купчина от необслужвани заеми, припомня Ройтерс.
Италия, чиито банки държат почти 30% от лошите заеми в еврозоната в размер на 915 млрд. евро, реагира негативно на новите мерки, искайки от ЕЦБ да ги смекчи след публични консултации, които ще се проведат на 8 декември.
„Тъй като вече намерихме решение срещу натрупването на необслужвани заеми, все още сме загрижени, че трябва да се справим със съществуващите такива“, каза Мерш на конференция в Милано. Отговорът му бе на въпрос относно опасенията на Италия спрямо новите мерки и дали те ще важат само за необслужвани заеми.
„За да имаме правила в Европа, не можем винаги да налагаме културни изключения, особено когато тези културни изключения са местно създадени“, добави той.
Според Мерш предложените правила не целят конкретна държава. Той призна, че лошите заеми са по-голям проблем за някои страни, но каза, че причините за това са местни.
Дългите процедури по възстановяване поставят италианските банки в неблагоприятно положение, тъй като новите правила изискват от кредиторите да заделят средства срещу загуби от заеми на равни интервали.
„Законите за несъстоятелността все още са от национална компетенция, както и съдебната реформа. Затова за да ускорим европейския банков съюз, трябва всеки да реши проблемите си във всяка една страна“.
Мерш отхвърли критиките от италианските власти, според които насоките на ЕЦБ може да спрат кредитирането.
„Намерението ни е не да намалим способността за кредитиране, а да имаме здрава банкова система“.
На въпрос дали ЕЦБ този месец трябва да предостави конкретна дата за прекратяване на програмата за количествено улесняване, Мерш заяви: „Макар да е истина, че перспективите значително се подобриха, в по-широка степен, географски и в най-различни сектори, е истина и, че виждаме известни разочарования в развитието на инфлационния натиск“.
Той добави, че ЕЦБ все още не е обработила последните данни, за да ги включи в политическото решение.
Мерш се възприема като привърженик на по-затегнатата парична политика, но коментарите му в понеделник предполагат подкрепа за подхода „търпение и упоритост“, защитаван от председателя на ЕЦБ Марио Драги.
Пазарите очакват на срещата си на 26 октомври ЕЦБ да намали покупките си на активи с една трета, но в същото време да удължи количественото облекчаване с между 6 до 9 месеца и да сигнализира много хлабава парична политика още известно време.
05:31 | 12.09.22 г.