fallback

Кохезионната политика на ЕС през 2016 г. - животоспасяваща за бедните региони

Политиката на сближаването трябва да се фокусира в няколко основни направления - човешки ресурси, структурни реформи и глобализацията, пише ЕК

20:43 | 09.10.17 г.

Политиката на сближаване в Европейския съюз (ЕС) през последните десетилетия е източник на инвестиции и благодарение на нея бяха създадени директно 1,2 млн. работни места. Различията в и между страните обаче остават, въпреки че като цяло европейската икономика се възстановява.

Това е записано в седмия доклад, посветен на кохезионната политика на ЕС.

Документът отчита, че в слаборазвитите региони (болшинството държави от Източна Европа, включително и България, както и региони в южните членове на общността, в които брутният вътрешен продукт е под 75% от средното за ЕС) нивото на заетостта остава ниско, а малкият бизнес се затруднява да се адаптира към глобализационните процеси, цифровизацията и новите технологии. Публичните инвестиции са ограничени в региони, които бяха най-сериозно засегнати от кризата през последните години.

Това означава, че кохезионната политика ще остане животоспасяваща за много от тези региони, отчитат от Европейската комисия.

„От доклада става напълно ясно, че нашият Съюз се нуждае от повече сближаване“, коментира комисарят по регионалната политика Корина Крецу при представянето на документа.

От месеци в ЕС се води дебат за бъдещето на кохезионната политика след 2020 година. Със сегашния доклад от Еврокомисията посочват, че общността ще се нуждае от продължаване на фондовете, за да изпълни амбициозните цели в енергийната сфера и намаляването на емисиите до 2030 година. Като недостатъчно се оценява финансирането на новите технологии, инфраструктурата и уменията на служителите.

Документът подсказва, че запазване на политиката на сближаване е нужна, но трябва и средствата да бъдат фокусирани в няколко насоки:

- преодоляване на проблеми, свързани с глобализацията, чрез инвестиции в иновации и технологии;

- инвестиране в човешкия капитал и развитието на бизнеса в борба срещу социалното изключване;

- подкрепа на структурните реформи, защото по-добрата администрация подкрепя конкуренцията, икономическия ръст и повишава ефекта от инвестициите.

Нужно е не само концентриране в тези конкретни области, а и внимание към резултатите, отбелязват още авторите на доклада. „Програмите трябва да се основават на специфични задължения, които да бъдат трансформирани към ясни индикатори за резултатите“, допълват те.

Докладът отбелязва още, че в периода 2000 – 2015 година слаборазвитите региони бързо напредват, благодарение на растящата производителност и доброто представяне на промишлеността. Те обаче губят заетост и днес се оказва, че се нуждаят от служители с по-високи умения, както и от технологии и иновации, за да отговорят на променените условия в световен мащаб.

Регионите с близки до средното за ЕС показатели пък сякаш се оказват в „капана на средните доходи“. При тях икономическият ръст е под средното за общността, а промишлеността им е по-слаба от тази в слаборазвитите и в лидерските икономики в Съюза. Те също се нуждаят от нови технологии и ориентиране към нови икономически сектори и увеличаване на експортния потенциал, е записано още в доклада.

Публичните инвестиции намаляват в годините на кризата – от 3,4% от брутния вътрешен продукт на общността през 2008 година до 2,7% през 2016 година. В много държави намаляването на публичната подкрепа е много видима, а ролята на тези инвестиции се поема именно от кохезионната политика, отчитат още от Комисията. В страните, които влязоха в ЕС в периода между 2004 година и 2013 година, европейските фондове осигуряват финансиране, отговарящо на 41% от публичните инвестиции. За България нивото приближава 50 на сто.

По отношение на трудовия пазар в ЕС през 2016 година заетостта се увеличава и работещите между 20 и 64 години в общността за първи път се върна на предкризисните нива. Заетостта в страните от ЕС достига средно 71% през миналата година, което е с 1 пункт над нивото от 2008 година, но е под целите за 2020 година (75%). Съответно и безработицата намалява съществено от пика през годините на кризата, но има и сериозни различия в отделните региони.

Младежката безработица също остава сериозен проблем за ЕС. България е една от страните с висок дял на младежите, които нито учат, нито работят в общността. Заедно с нас са региони в Румъния, Гърция и Италия, където броят на младежите на възраст между 15 и 24 години, които нито учат, нито работят, е над 20% от всички в тази възрастова група. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:56 | 11.09.22 г.
fallback