Мнозина европейски леви, либерали и дори умерени консерватори се стреснаха от третото място на десните популисти в парламентарните избори в Германия миналия месец. В съседна Австрия обаче популизмът отдавна разтърсва страната. Сега десницата в Австрия, опитвайки се да нe изгуби подкрепа, заема част от най-популярните сред избирателите политики и езика на десните популисти. Това е амбициозен експеримент в неутрализирането на екстремизма, който може да е предвестник за предстоящото на други места в Европа, коментира колумнистът на Financial Times Тони Барбър.
Дясната популистка партия „Алтернатива за Германия“ спечели 12,6% от вота на 24 септември и 94 места от 709-членния Бундестаг. Но „Партията на свободата“ - най-близкият еквивалент на АзГ в Австрия – е два пъти по-силнa от германската партия. Според последните социологически проучвания тя ще спечели 25% от вота на парламентарните избори в Австрия на 15 октомври.
Ако постигне подобен резултат, „Партията на свободата“ може да влезе в следващото правителство на Австрия. Тя може да се съюзи с Австрийската народна партия (АНП), която е фаворит да спечели изборите, или може би със социалдемократите, ако изненадващо те спечелят най-много гласове. За разлика от Франция, Германия и Холандия основните политически партии в Австрия няма да се изправят срещу политическото табу да не флиртуват с десните популисти. АНП управлява с „Партията на свободата“ от 2000 до 2006 г. В отговор останалата част от Европа временно изолира Австрия, но почти няма шанс това да се случи отново – политическият климат в Европа се промени твърде много.
Факторите зад възхода на „Партията на свободата“ предшестват европейската бежанска и мигрантска криза през 2015 г. Подобно на Германия още преди десетилетия Австрия се превърна в страна, отворена за мигранти, включително от мюсюлмански държави. Тя прие особено голям брой търсещи убежище през 2015 и 2016 г., засилвайки подкрепата за антиимигрантската, антиислямска „Партията на свободата“.
Междувременно политическата система в Австрия след 1945 г., подобно на тази в Германия, разчита на две огромни партии в десния център и в левия център. Почти непрекъснато в следвоенния период АНП и социалдемократите управляват в коалиция, пише Барбър. Уютната, консенсусна политическа култура, понякога опетнявана от корупция, и двупартийното приемане на икономическата ортодоксалност, отчуждиха много избиратели, които живеят извън Виена – бастион на културния либерализъм – или тези, които усещаха, че просперитетът на Австрия не е стигнал до тях.
Политическият небосклон на страната е по-различен в други отношения. За разлика от „Алтернатива за Германия“, създадена през 2013 г., „Партията на свободата“ е направила много за оформянето на австрийската политика от 80-те насам. Тя има по-дълбоки корени в австрийския политически живот, отколкото която и да е крайнодясна партия в Германия от времето на нацистите.
Норберт Хофер – кандидатът на „Партията на свободата“, за малко не успя да спечели президентските избори миналата година. В избори, които бяха проведени повторно заради нередности в процеса, Хофер спечели 49,7% при отменения вот през май и 46,2% през декември. От гледна точка на национални избори това е най-силното представяне на крайнодесните в европейската демокрация от 1945 г.
От декември насам обаче „Австрийската народна партия“ е тази, която преминава през най-голямата трансформация. Себастиан Курц – лидер на партията от май насам – промени имиджа ѝ като дясна партия, чиято твърда линия към имигрантите и ислямът, в някои отношения, е слабо различима от „Партията на свободата“. Призивът му да бъдат затворени мюсюлманските детски градини, тъй като рискуват създаването на „паралелно общество“ в Австрия, накараха надменните стратези в „Партията на свободата“ да го обвиняват в политическо плагиатство.
Ребрандирането на партията от страна на Курц засяга както стила, така и съдържанието. Само на 27 години, когато стана външен министър на Австрия през 2013 г., той е известен като „детето-чудо“. Поемайки контрола над АНП, той води предизборната ѝ кампанията с ново име - „Себастиан Курц – Новата Народна партия“. Курц се отказа от черното – традиционния цвят на партията, символизиращ расото на свещениците и внимателния социален католицизъм. Вместо това той избра тюркоазено – напомнящо на живописното езеро Вьортерзее в Южна Австрия, казват съюзниците му.
Тънката, разрушителна тактика на Курз го превърна в австрийската версия на Еманюел Макрон – почти толкова младия президент на Франция. Въпреки това Курц не е клонинг на Макрон. За разлика от френския лидер той води своята революция не извън партийното политическо статукво, а отвътре. Нещо повече, той поставя много по-силен акцент от Макрон върху обичта на избирателите към обикновения, неукрасен език по националната идентичност, мигрантите и мястото на исляма в обществото.
От няколко години насам австрийската политика е поела по този път. Управляващата коалиция между АНП и социалдемократите приеха закон срещу бурките тази година, забранявайки пълното покриване на лицата, макар че почти никои от мюсюлманите в Австрия не носят бурки. Това бе реакция срещу възхода на „Партията на свободата“ и недоволството на определени части от австрийското общество, пише Барбър. Ако Курц спечели на 15 октомври, останалите дясноцентристки партии в Европа ще трябва да си вземат бележка.
20:31 | 05.09.22 г.