Повишаването на енергийната ефективност е сред ключовите цели, които си поставят повечето държави от развития свят. Политици и бизнеси се надпреварват да предлагат политики и да въвеждат технологии, които позволяват да постигнем повече с по-малко или с по-чиста енергия. В днешния си материал Инфограф се съсредоточава най-вече върху първата част, оставяйки настрана „чистотата“ на ползваната енергия, за да покаже колко успяват да постигат европейските икономики с единица енергия.
Евростат измерва енергийната интензивност на икономката в килограми петролен еквивалент*, употребени за създаването на единица брутен вътрешен продукт.
Енергийната интензивност на европейските икономики
Тъй като Евростат предоставя данни не само за страните от ЕС, но и за някои от съседните държави, картата включва информация за енергийната интензивност на повечето европейски страни през 2015 г. Географското разделение е повече от очевидно – икономиките от Източна Европа употребяват много повече енергия на единица БВП от тези на запад, като най-енергийно интензивните страни са струпани на Балканите – България, Сърбия, Македония и Косово.
Причина за това разпределение са от една страна по-ориентираната към услугите структура на икономиките на западноевропейските държави, а от друга – по-енергийно ефективните технологии, ползвани в производството. Изключение от правилото са Естония и Исландия – Естония заради особения си модел на производство на електричество от петролни шисти, а Исландия - заради много високата си генерация на електроенергия.
Изменение на енергийната интензивност
Всички европейски държави (освен Исландия) са намалили енергийната интензивност на икономиките си през последните 20 години. Сред страните с най-голям спад се открояват две групи.
Първата са страни от Източна Европа, които през тези две десетилетия са преживели фундаментална трансформация и модернизация на икономиката и при които развитието е спрямо много висока база. Към тях можем да добавим и Ирландия, която преживя сходно преориентиране на икономиката към по-високи технологии.
Втората са страни с рестриктивни и агресивни политики в сферата на екологията и енергийната ефективност като Дания и Швеция.
Най-малко са подобрили енергийната си интензивност „обичайните заподозрени“ от Южна Европа – Италия, Гърция и Португалия, чиито икономики са в относителна стагнация през последните десетилетия.
Къде е България?
В началото на разглеждания период България е страната с най-енергийно интензивната икономика в Европа, като за производството на 1000 евро БВП са се изразходвали 951 кг. петролен еквивалент. Близо до нея е единствено Сърбия, където стойността на показателя е била 749.
Оттогава страната подобрява резултата си с изпреварващ спрямо повечето европейски страни темп. Този процес обаче се прекъсва с началото на икономическата криза, когато интензивността се стабилизира около 450 кг. петролен еквивалент. Въпреки че България чувствително е подобрила представянето си, тя и днес е на последните места в Европа и на последното в ЕС.
* Въпреки че това е най-достъпният и лесноразбираем подход към установяването на фундаменталните разлики, двете части на измерителя далеч не са "оптимални". От една страна те скриват особеностите на ползвания в отделните държави енергиен микс (различни видове източници на енергия), а от друга – спецификите и структурата на техните икономики (където и най-вероятно се крие гляма част от обясненето на различията между отделните държави).