Преговорите за Brexit се оказаха изключително напрегнати. Преговарящият от името на Европейския съюз (ЕС) Мишел Барние тази седмица беше определен от британски политици като глупав и арогантен, който на всичко отгоре се „моли за следващия си удар по парите на Великобритания“, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.
Вътре в ЕС обаче това е поредният пример, което Брюксел възприема като подход на протакане от страна на Лондон и провал да се определи точна политика от другата страна на Ламанша.
Барние два пъти е бил еврокомисар, служил е на множество министерски постове във френското правителство и през 2014 г. се кандидатира за председател на Европейската комисия (ЕК), макар и да не успя да заеме поста. Смята се обаче, че той има огромни амбиции за водещата позиция в ЕС.
За да има някакъв шанс да замени Жан-Клод Юнкер, когато неговият мандат приключи през 2019 г., привържениците на Барние казват, че той трябва да стигне успешно до споразумение за напускането на Великобритания. Това дава на Барние личен стимул да сключи сделка с Лондон, макар че много от потенциалните му конкуренти ще спечелят повече от трудните преговори.
Той няма премиерски и президентски опит, за да бъде председател на Съвета на ЕС, но ако успее с Brexit, може и да осъществи мечтата си да оглави ЕК, коментира Ален Ламасур, френски евродепутат ветеран и близък приятел на Барние.
Календарът съвпада перфектно с амбициите на еврокомисаря. Ако се справи с преховорите за Brexit до 2019 г., той пак ще е кандидат да оглави ЕК.
От положителен развой на преговорите може да се възползва и британският преговарящ Дейвид Дейвис, който се сочи за фаворит сред консерваторите да наследи Тереза Мей на лидерския пост в партията, показват проучванията на общественото мнение.
И да не се стигне до успешно приключване на преговорите за Brexit обаче, Барние пак ще бъде в добра позиция да постигне целта си да оглави ЕК, посочва изданието. Дори самата работа по Brexit би добавила „червени точки“ към профила му. Признанието му сред широката общественост несъмнено е по-силно от много настоящи държавни и правителствени ръководители на ЕС.
В подготовката за преговорите и в стремежа си да поддържа единството сред останалите 27 държави членки Барние посещава всички столици на ЕС и постоянно присъства на срещите на върха на Европейския съвет, за да дава на лидерите актуална информация за напредъка им.
Той е в постоянна връзка и с Европейския парламент (ЕП), който технически все още формално избира председателя на Комисията въз основа на номинация от Съвета.
От гледна точка на Лондон амбицията на Барние може би не помага особено. Това му дава стимул да търси благоприятна за ЕС сделка.
Великобритания признава обаче и че Барние е ограничен от директивите за преговорите и Съвета на ЕС, а според дипломат от страната той е „разумен човек, който се е озовал в неразумно положение". Преждевременно или не, партийните групи вече гледат напред към 2019 г. и как ще организират процеса на избор на новия председател на ЕК. Пречките пред Барние може да се окажат много повече, освен провал на преговорите за Brexit. Първо вероятно той ще трябва да се справи в предизвикателство в рамките на ЕНП, най-голямото политическо семейство в ЕС, заради други потенциални кандидати с по-голям опит, например Юрки Катайнен от Финландия.