Мюсюлманите в Западна Европа са положили основите на интеграцията си, особено по отношение на езика, образованието и труда, но остават на границата на ежедневното социално приемане. Това показват резултатите от проучване на фондация Bertelsmann, цитирано от онлайн изданието EurActiv.com.
Изследването е проведено сред 10 хил. души в Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Швейцария и Турция. Бежанците, пристигнали след 2010 г., не са включени в проучването в петте европейски държави, в които живеят близо 14 млн. мюсюлмани.
В проучването се посочва, че напредъкът в интеграцията на мюсюлманите не е съпроводено от „еднакво ниво на културна и религиозна асимилация и социално приемане“.
Силният религиозен ангажимент на мюсюлманите – 41% от тях могат да бъдат определени като много религиозни според проучването, и културните различия "продължават да предизвикват безпокойство сред местното население и да оказват отрицателно въздействие върху тяхното социално участие", подчертава се в текстовете.
"Като цяло мюсюлманите, включително и бежанците от последните години, са сред най-отхвърлените социални групи", заключава се в проучването.
"Ислямът не е пречка за интеграцията. Мюсюлманите, дори и много религиозните, научават новия език и се стремят към нивото на висшето образование точно толкова, колкото и другите имигранти. Когато интеграцията се спъва, държавната рамка обикновено е в основата на нещата“, коментира Стефан Вопел, експерт по социално сближаване от фондацията Bertelsmann.
В изследването се посочва, че три четвърти от мюсюлманите, родени в Германия, са израснали с немски като техен първи език. Във Великобритания този дял достига около 60%.
Повечето мюсюлмани, средно около 90%, също се чувстват тясно свързани със страната, в която живеят, показва проучването.
Като противоречие на общите предразсъдъци обаче изследването установява, че мнозинството от мюсюлманите - около 75% от анкетираните, имат чести социални контакти и прекарват свободното си време с немюсюлмани. Такова взаимодействие е особено често срещано в Швейцария, Германия и Франция и малко по-малко във Великобритания и Австрия.
Все пак 20% от анкетираните немюсюлмани заявяват, че не искат да имат мюсюлмани като съседи.
Положението в сферата на образованието на мюсюлманите също се подобрява, особено във Франция, където само един от всеки десет мюсюлмани приключва с образованието си преди навършването на 17 години. Равнището на отпадане на образователната система е много по-високо в Германия и Австрия – съответно 36% и 39%.
Германия обаче е начело на класацията за възможностите на пазара на труда. Там нивото на заетост сред мюсюлманите вече не се различава от цялостното ниво. Ситуацията е подобна и в Швейцария, докато безработицата сред мюсюлманите във Франция е почти двойно по-висока в сравнение с безработицата сред немюсюлманите (14% и 8% съответно).
Изследването обаче доказва, че "относително големи различия в доходите между мюсюлмани и немюсюлмани продължават да се наблюдават във всички проучвани страни".
Според изследването това може да бъде "показател за дискриминация", макар че и стриктното спазване на религиозните задължения сред по-религиозните мюсюлмани може да затрудни започването на работа или запазването й след това, защото може да няма възможност за пет молитви дневно или за носене на религиозни символи на работното място.
"Досега никоя държава в Западна Европа не е намерила убедителен баланс на равните възможности и уважението към религиозното разнообразие", каза Ясемин Ел-Менуар, ислямски експерт в Bertelsmann.
13:50 | 12.09.22 г.