Ако председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги търси признаци за растеж на заплащането, може да намери такива във Финландия, коментира Bloomberg.
След като постигнаха най-бързия ръст на икономиката в еврозоната през първото тримесечие, финландските работници вече се противопоставят на икономиите и искат по-високи заплахи, което според тях е справедливо предвид възстановяването на износа.
Финландците се отказаха от извънредните работни часове и от отпуските в отговор на исканията на правителството. Техните усилия помогнаха на единствената страна членка на еврозоната от Скандинавския полуостров да излезе от тригодишна рецесия. Сега обаче се простира усещане, че е нужна промяна, което подготвя сцената за вероятно най-трудните преговори за заплащането в страната от години.
Финландската индустрия се подобрява, а износът отново расте, казва Петри Ванхала, председател на Finnish Paper Workers’ Union, който представлява 36 400 работници. Това означава, че трябва да има и „нещо, което да попада в джоба на служителите“, казва той в интервю от Хелзинки.
Ванхала и представителите на други профсъюзи са избрали добре момента на битката. Растежът на износа задминава повечето прогнози, а най-големите финландски индустриални компании сега са по-печеливши. В същото време заплащането през последните пет години е нараснало само с 6%.
Компаниите би трябвало да могат да си позволят да плащат на работниците повече, казва Ванхала. Профсъюзите отправят разумни искания, допълва той, и няма да стигнат твърде далеч.
От другата страна на масата на преговори обаче работодателите остават внимателни. Те твърдят, че икономиката на Финландия все още е твърде крехка, за да поеме риска да се откаже от някакво предимство в конкурентоспособността.
„Нуждаем се от икономически растеж в дългосрочен план и това не трябва да се проваля от предстоящи разговори за заплащането“, казва Юри Хакамис, ръководител на Confederation of Finnish Industries EK, в интервю. „Икономическите прогнози няма да се подобрят, а ще се влошат през следващите няколко години“.
Страната все още изостава зад основните си конкуренти в износа от гледна точка на конкурентоспособността. Според скорошно проучване на ЕК разходите за труд на единица продукция все още са с 1% по-високи във Финландия, отколкото в Швеция, и с 5% по-високи от тези в Германия.
Финландският БВП все още е под рекордните върхове преди десетилетие, когато телекомуникационният гигант Nokia доминираше на глобалния пазар на мобилни телефони и когато износът към Русия растеше.
Има надежда, че правителството ще се намеси и ще преодолее разликата чрез данъчни стимули.
Консервативният министър на финансите Петери Орпо миналия вторник подсказа, че правителството може би е готово да намали данъка върху доходите, за да подкрепи покупателната сила на работниците.
Орпо каза, че решенията трябва да бъдат взети при преговорите за бюджета до края на август и призова всички партии да бъдат умерени в преговорите.
„Направихме сериозни жертви, докато работихме заедно, за да повишим конкурентоспособността и сега е моментът да бъдем сдържани“, казва той пред репортери. „Би било лудост да изпуснем ползите от икономическия растеж, които започваме да виждаме едва сега“.
14:03 | 12.09.22 г.