Криза ли? Какво е криза? Толкова много хора се оказаха на мушката при британския вот за напускане на Европейския съюз преди година, че е трудно да се следи какво се случва. През миналия месец премиерът Тереза Мей се сви от непристъпна желязна лейди до едва свързващ двата края премиер на правителство на малцинството. Нейният кабинет е въвлечен в открита война, а противниците й се готвят да я сменят.
Лейбъристката партия, която бе превзета от твърдо ляв поклонник на Уго Чавес, води в социологическите сондажи. В същото време про-Brexit пресата крещи, че всеки, който изказва съмнения относно посоката, по която да тръгне страната, е непатриотичен предател. Британската публична среда има нервно разстройство, пише в свой коментар британското икономическо издание Economist.
Хаосът в сърцето на управлението не предвещава нищо добро за преговорите за излизане от ЕС, които наскоро преминаха към по-конкретни въпроси и трябва да приключат през есента на 2018 г. Но зад всекидневния безпорядък се крие по-голям проблем.
Въпреки неистовата политическа активност в Уестминистър – инструктажи, предателства, заговори – страната отбеляза едва забележим напредък след референдума за това какъв да бъде Brexit.
Всички варианти, твърди или меки, си имат недостатъци. Британските политици не искат да признаят, че излизането от ЕС означава и компромиси, да не говорим колко разрушителни могат да са те. Колкото по-късно застанат с лице срещу болезнените компромиси, толкова по-жестока ще е срещата им с реалността.
В 13-те месеца след референдума стана ясно колко невероятно сложно е приключването на 44-годишен политически и икономически съюз.
Британските позиции по всичко – от складовете за скумрия до ядрените отпадъци, бяха изработени от държавна администрация, която намаля с една четвърт през последното десетилетие и която в рамките на едно поколение не е участвала в търговски преговори.
Отговорността за Brexit е поделена между няколко различни министерства. Първоначално британското решение да не обявява своя подробна позиция по преговорите, както направи ЕС, бе продиктувано от желанието да не си разкриеш картите. Сега изглежда, че Великобритания започва преговори, преди да е установила отправната си точка.
Ръководителят на организацията, контролираща публичните разходи, каза неотдавна, че когато е питал министрите какъв е планът, получил само мъгляви уверения. Сега той се опасява, че всичко може да се разпадне още при първата крачка.
Колкото по-ясно изпъква обхватът на начинанието, толкова и трудността на британската позиция. Преди референдума Майкъл Гов, един от водещите привърженици на излизането на Великобритания от ЕС в кабинета, предрече, че „в деня след вота за напускане ще държим всички карти в ръцете си”.
Но не се случва така. Досега винаги, щом се появи несъгласие, Великобритания се разпада. Разговорите ще следват линията, предложена от ЕС. Лондон призна, че ще плати сметката за напускането – противно на предположението на външния министър, че еврократите ще „надуят свирката” за парите си.
Препънатата Мей призова останалите партии да предложат идеи как Brexit да заработи. Не е изненадващо, че лейбъристите, които трудно могат да си представят, че могат да пратят за премиер на „Даунинг Стрийт” радикален социалист, са по-заинтересовани от предизвикването на избори. Но групи от депутати, привърженици на оставането в ЕС, планират законодателни поправки, с които да принудят правителството да опита да запази членството в Евроатом например, която управлява преноса на радиоактивни материали в Европа.
Дори в рамките на правителството липсата на твърдост у министър-председателя свидетелства, че министрите от кабинета вече открито изразяват несъгласията си за това, какъв да е Brexit.
Финансовият министър Филип Хамънд бе отстрелян, защото подкрепяше дълъг преходен период с идеята Brexit да протече гладко – чувствителна посока, на която някои фенове на Brexit гледат с подозрение, опасявайки се, че преходният етап може да се окаже постоянен.
Откриването отново на дебата е добре дошло, доколкото предложеният от Мей и отхвърлен твърд Brexit щеше да е ненужно разрушителен. На всички обаче им липсва реализъм за това, какво се включва в ограничените опции за Великобритания.
Има много начини за напускане на ЕС и нито един от тях не е безпроблемен. Колкото повече Великобритания цели да запази икономическите си връзки с континента, толкова повече ще трябва да следва правила, установени от чужди политици и прилагани от чужди съдии (включително по чувствителния въпрос за свободата на придвижване).
След референдума правителството не огласи никакви оценки за въздействието на различни типове Brexit, но според научни изследвания дори най-мекият вариант – норвежки тип членство в Европейското икономическо пространство – би намалил търговията минимум с 20% за период от 10 години, докато най-твърдият вариант – завръщане към търговията по условията на Световната търговска организация, би я намалил с 40% и би снижил личните доходи с 2,6% годишно.
С отслабването на икономиката тези аргументи ще тежат все повече. Британската икономика расте по-бавно от тази на всяка друга членка на ЕС.
Изборите показаха, че избирателите са изтощени от политиката на бюджетни ограничения. Собствените проучвания на The Economist показват, че ако са принудени да избират, мнозинството британци ще предпочетат мекия Brexit, в рамките на общия европейски пазар.
Напрегнатото настроение в страната и властовият вакуум на „Даунинг Стрийт” означават, че всички опции отново са на масата. Това са паникьосаните хора от двете страни на дебата. Някои хардлайнери отново агитират Великобритания да напусне преговорите без сделка, преди избирателите да са си променили отношението.
Привърженици на оставането в ЕС пък засилват призивите си за втори референдум, за да намери страната изход от задълбочаващата се каша. Тъй като преговорите вървят на сляпо, а крайният срок приближава, този разговор ще става все по-трескав.
Така че е още по-важно всички страни да се изправят пред реалните и болезнени компромиси, които следват от Brexit. Колкото по-дълго Великобритания си заравя главата в пясъка, толкова по-вероятно е да се окаже без сделка и без подготовка за последствията от това. Това ще породи криза със съвсем различен магнитуд.
21:14 | 12.09.22 г.