Държавите от еврозоната са спестили близо един трилион евро от разходи за обслужване на дълга от глобалната финансова криза насам и сега правителствата може да се опитат да окажат натиск върху ЕЦБ да държи лихвите ниски. Това пише в месечния доклад на германската централна банка Бундесбанк, цитиран от Ройтерс.
С рекордно ниски лихвени проценти Италия е успяла да спести най-много спрямо нивата преди кризата. Най-задлъжнелите правителства може да се затруднят в справянето с нарастващите разходи за обслужване на дълга, когато ставките започнат да растат. Това може да натежи на икономическия ръст и да изложи независимостта на централните банки на риск, предупреждават от Бундесбанк.
„Има нарастващ риск от подкопаване на доверието в устойчивите държавни финанси на отделни държави, щом лихвите започнат да се покачват, и това заплашва да окаже натиск върху паричната политика“, пише още в месечния доклад на регулатора.
Освен Италия, най-големите спестители са Холандия, Австрия, Франция и Белгия. Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, е спестила около 240 млрд. евро.
„Ако средните лихви все още бяха на нивата преди кризата, само миналата година разходите за изплащане на лихви щяха да се увеличат с близо 2% от номиналния БВП“, посочват експертите. „От 2008 г. спестяванията са станали близо 1 трлн. долара или почти 9% от БВП на еврозоната“, отбелязват от Бундесбанк.
От германския регулатор посочват, че Гърция попада в друга категория, тъй като е получила три спасителни пакета от началото на кризата, но сходни изчисления биха показали, че страната е спестила от разходите си за обслужване на дълга над 21% от БВП.
Що се отнася до сегашните условия Бундесбанк посочва, че германската икономика по всяка вероятност е записала силен икономически ръст през второто тримесечие на годината и е започнала третото тримесечие в отлична форма. Ръстът във федералната република е задвижван от търсенето на стоки за износ, от строителството и от стабилното потребление.