Ангела Меркел бе първият човек, който отхвърли предположенията, че именно тя ще стане лидер на западния свят. Трудно е да се каже дали това е пример за фалшива скромност или трезв реализъм, но въпреки всичко твърдението е вярно, коментира Волфганг Мюнхау от Eurointelligence за Financial Times (FT).
Колкото и да е разгневен човек на поведението на американския президент Доналд Тръмп или Brexit, сериозно ще греши, ако прибърза със заключенията за промени в геополитическата сила. Подобно на конспирациите, те наистина се случват от време на време, но са много редки.
Имаше миг на еуфория около Европа след победата на Еманюел Макрон на изборите за президент на Франция. Еврозоната се радва на това, което изглежда като широкообхватен цикличен възход – първия от началото на финансовата криза преди 10 години. Има глобална политическа добра воля към ЕС като цяло и към политици като Макрон и Меркел в частност. Наистина моментът би бил подходящ ЕС да поема геополитическата лидерска роля. Тя чака някой да я поеме. Но за да се случи това, ЕС ще трябва да направи три неща по различен начин. А шансовете това да се случи са нулеви.
Първото и най-важно е страните от ЕС да сложат край на огромните си и постоянни излишъци по текущата сметка, пише Мюнхау. Забравете за германския излишък. Излишъкът на еврозоната е този, който има значение – и от който германският естествено е част. Излишъкът по текущата сметка на еврозоната бе 3,4% от брутния вътрешен продукт миналата година.
Европейските политици и икономисти са склонни да разглеждат нещата от перспективата на малка страна. Обявената им цел е собствените им страни да станат по-конкурентоспособни. Това не е начин на мислене на глобална сила. Вероятно най-голямото разочарование за почти 20 години паричен съюз е провалът да се преодолее подобен тип мислене.
Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия, веднъж отбеляза, че ЕС се състои от два вида страни членки – малки страни, които знаят, че са малки, и малки страни, които не знаят това. В един момент ще трябва да преодолеят този факт.
Еврозоната без съмнение е голяма – тя е втората по големина икономика в света. Това, което прави, има значение за останалия свят. Но за разлика от американците, европейците не са свикнали да мислят за международните последици от своите действия. Тези, които критикуват реториката на Тръмп „Америка на първо място“ трябва да осъзнаят, че страните от ЕС правят абсолютно същото от край време.
Второто нещо е да се сложи край на револвиращата криза в еврозоната, пише Мюнхау. Няколко страни членки имат неустойчиви нива на дълга. Банковите системи все още са слаби. Дисбалансите вътре в еврозоната са близо до рекорден връх, както се вижда, например, от нарастващите излишъци на Германия в платежната система за трансакции TARGET2 към ЕЦБ. Цикличният възход няма да реши тези проблеми. Наличието на икономически цикъл не те квалифицира за позицията на икономическа суперсила.
Дали Макрон и Меркел ще успеят да рестартират системата за управление на еврозоната? Това, което чувам от Германия е, че наистина има готовност да се ангажира с Макрон. Но Германия възприема фискалния съюз основно като средство за налагане на повече икономии.
Третото нещо, което трябва да бъде решено, допълва авторът, е постоянният отказ на ЕС да увеличи разходите си за отбрана. Особено при Германия няма начин тя да изпълни обещанието си да повиши разходите си за отбрана до 2% ог БВП – местната политика се движи точно в обратната посока. В неотдавнашно свое изказване в Мюнхен Меркел призова ЕС да намали зависимостта си от САЩ. Но тя пропусна да посочи, че това ще изисква увеличаване на разходите за отбрана с много повече от ангажимента към НАТО от 2% от БВП.
Общото между трите точки е, че естествената перспектива на ЕС е насочена навътре. Дори ако възприемем най-оптимистичната позиция за съживения френско-германски дневен ред, не трябва автоматично да заключаваме, че ЕС иска и е готов да приеме глобалната роля на лидер. Нито един лидер в ЕС не е започнал да подготвя избирателите си за промените в местната политика, които се изискват за това.
Макар че германците като цяло са съгласни с предположението на Меркел, че ЕС трябва да стои на собствените си крака, те не биха се съгласили с нито една от мерките, изисквани, за да се постигне това – по отбраната, по манията към фискални излишъци и прехвърлянето на суверенитет.
От всички страни в ЕС вероятно Франция е най-подготвена по отношение на отбраната, но когато говорим за свободна търговия, може би ще е трудно да се намерят обективни разлики между Тръмп и Макрон.
Един от много уроци на кризата в еврозоната е, че лидерският вакуум не винаги се запълва, тъй като лидерството не е игра с нулев резултат, завършва Мюнхау. Досега най-вероятният резултат от американското оттегляне от глобалното лидерство е просто по-малко глобално лидерство.