Схемата, предвиждаща държавни гаранции за покриване на ядрен риск от централи в Белгия, не представлява държавна помощ по смисъла на европейските правила, съобщава Европейската комисия (ЕК) след анализ на ситуацията.
Оценката на Брюксел е, че тя ще подобри начина за компенсиране на потенциални жертви на инцидент, а няма да носи предимства за компаниите. При това положение не може да има държавна помощ.
През декември 2016 г. Белгия прие закон, за отговорността за операторите на ядрени централи след влизането в сила на Парижкото споразумение.
В момента компаниите дължат обезщетения до 1,2 млрд. евро в рамките на до 30 години при ядрен инцидент. Тези средства се изплащат за покриване на щети върху собствеността, околната среда и икономическите загуби, както и за компенсации при човешки жертви.
Компаниите покриват и разходите на държавата за мерки след инцидент. Част от необходимите средствата те набират от частния застрахователен пазар в страната.
Очакванията обаче са, че операторите няма да могат да получат от застрахователите средства за покриване на част от задължения, заложени в Парижкото споразумение. Затова и Белгия предлага схема, която да покрие щетите при инциденти, които не могат да бъдат поети от частните застрахователни дружества.
Законът предвижда операторите на ядрените централи в Белгия да плащат годишни вноски във фонда, който ще покрива подобни щети.
В Белгия работят три ядрени централи, като най-старите реактори бяха въведени в експлоатация през 70-те години на ХХ век.
06:25 | 12.09.22 г.