Шведските власти засилиха мерките срещу нелегалната имиграция, след като кандидат за убежище с отхвърлена молба уби пет души в Стокхолм. Решението обаче предизвика опасения, че така само ще нарасне броят на живеещите в нелегалност имигранти, които така или иначе вече формират цяла една социална прослойка в шведското общество, коментират Юхан Оландер и Мансур Юсуфзаи от Ройтерс.
През последните месеци полицията разшири мащаба на проверките си за документите на заетите на различни обекти. По този начин бяха заловени много нелегални работници, като от една страна така бе изпратено послание на работодателите да не наемат такива хора, но от друга това стана причина и за разгорещени дебати в Швеция - която като страна традиционно следва политика на толерантно отношение към мигрантите.
Полицията проведе най-голямата си акция досега през май, когато десетки нейни служители се появиха на строителен обект в Стокхолм. Девет души бяха задържани, а 40 избягаха, катерейки се по скелета и покриви на сгради.
Шведските власти така или иначе вече бяха започнали да затягат режима срещу нелегалните имигранти, но полицията засили проверките си, след като през април в Стокхолм строителният работник от Узбекистан Рахмат Акилов се вряза с камион в пазаруващи хора.
"Работата за нас никога не свършва", каза Йерк Виберг, началник на отдела на стокхолмската полиция, занимаващ се с този ресор. Той има 22-годишен стаж, като за това време е арестувал хиляди нелегални имигранти. Именно Виберг ръководеше голямата акция на строителния обект през май.
След като Акилов стана поредният екстремист в Европа, използвал камион като оръжие, премиерът Стефан Льовен произнесе следната фраза, ясно показваща как ще се процедира с хората с отхвърлени молби: "Не значи не".
Акилов, чийто адвокат заяви, че клиентът му е признал за извършването на престъплението, се укривал, след като молбата му за убежище била отхвърлена.
По прогнози на шведската Агенция по миграцията за в бъдеще всяка година 10 000 кандидати за убежище ще избират да живеят в нелегалност пред възможността да бъдат депортирани. До 50 000 е броят на нелегалните имигранти, работещи по хотели, в транспорта, строителството и ресторантьорството, съобщи тя миналата година.
Министърът по въпросите на миграцията Морган Юхансон заяви, че е неприемливо да съществува "алтернативен пазар на труда, където прогресивно увеличаваща се група хора работи извън обществото и продължават да са в Швеция", след като им е отказано правото да пребивават.
"Същевременно така расте и рискът за тях от експлоатация. Нещата не могат да продължават по този начин", казва той, добавяйки: "Единият вариант е да преследваме работодателите ... (чрез) проверки по работните места".
Макар и евтината мигрантска работна ръка да е добре дошла за някои малки фирми, властите и икономисти се опасяват, че с наличието на този сив сектор се подкопава шведският стопански модел. Щедрите социални помощи и високи заплати, с които той се отличава, се опира на високи равнища на производителност и един от най-строгите данъчни режими в света.
Строгите мерки срещу имигрантите не се харесват на много хора в Швеция, 10-милионна страна, която някога се самоопредели като "хуманитарна суперсила" и оказваше радушен прием на мигранти, бягащи от военни конфликти в Близкия изток и Африка.