Финансовите министри на еврозоната за последно официално обсъдиха положението на Гърция на 22 май в Брюксел. Тогава испанският министър на икономиката Луис де Гиндос коментира пред представителя на Международния валутен фонд (МВФ) Пол Томсън, че Фондът не може да бъде „наполовина бременен“ по отношение на Атина.
Испанецът намекна за позицията на институцията – от една страна е удовлетворението от свършените реформи, а от друга – дълбокото несъгласие с позицията на останалите кредитори за дълговете на страната, пише „Катимерини“.
Гърция, или по-точно дълговете ѝ, се оказаха ябълката на раздора между няколко институции. Всички кредитори са съгласни, че страната е постигнала сериозен напредък. МВФ обаче настоява за неприемливото от европейците орязване на задълженията. Яростен противник на това е германският финансов министър Волфганг Шойбле.
В последните дни изглежда, че МВФ ще остане в своята „разкрачена позиция“ още известно време. Последните сигнали от институцията са, че тя ще остане в програмата на Гърция, но без да отпуска финансиране, докато кредиторите не се изяснят по казуса за задълженията.
Атина очаква решение и споразумение по втория преглед на направените реформи през тази седмица – заседанието на Еврогрупата е насрочено за 15 юни. Ако на него не бъде постигнат успех, премиерът на южната ни съседка Алексис Ципрас ще се опита да сключи политическа сделка със своите колеги по време на Европейския съвет на 22 юни.
Желанието на Ципрас по отношение на дълговете е да получи разсрочване на плащанията, намаляване на лихвите и възможността държавни книжа да бъдат търгувани на международните пазари, стана ясно от последното заседание на гръцкото правителство.
Вероятно решението за дълговете на Гърция ще бъде взето едва след изборите в Германия, които ще се проведат през септември. Страната е най-големият европейски кредитор на Атина и позицията ѝ също не е еднозначна – от една страна не се съгласява с искането на МВФ за намаляване на дълговото бреме, но и е категорично против Фондът да излезе от спасителната програма.
Гърция загуби много от отлагането на решението на Еврогрупата по втория преглед на направените реформи, допълва „Катимерини“.
При положително решение на кредиторите за изпълнението на поетите ангажименти (а всички са съгласни, че Атина се е справила), страната щеше да влезе в програмата за количествено облекчение на Европейската централна банка (ЕЦБ) и се заговори дори и за завръщане на международните капиталови пазари, откъдето страната може да финансира своите задължения.
Надеждите на Атина вече са насочени към подписване на споразумение без повече забавяния, които изнервят инвеститорите, и без допълнителни икономии.
Вероятността това да стане расте, особено след коментари в тази насока от финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле. Страната има и сериозна подкрепа от държавите членки и от самата Европейска комисия.
Комисарят по икономическите въпроси и монетарната политика на ЕС Пиер Московиси коментира, че решение в тази посока е от интерес не само за Гърция, но и за цялата еврозона, допълва Ana Mpa. “Гърция изпълни всички изисквания, включително и най-трудните реформи в социалната сфера, трудовия пазар и данъчната система. Сега е ред и на кредиторите да изпълнят своите задължения“, посочи той.
Комисарят е категоричен, че Grexit не трябва отново да бъде подлаган на обсъждане. „Никой не разбира защо направихме проблем от нищо. След всички усилия, които направи Гърция, не можем да предложим същите условия и да им кажем: „Приемете или ще умрете“. Това просто не може да се случи“, каза той пред германското финансово издание WiWo.
По време на представяне на доклада за изпълнението на миграционната политика на ЕС ресорният комисар Димитрис Аврамопулос обясни, че Гърция се нуждае от политическа и икономическа стабилност, за да се върне по пътя на растежа, "за да си стъпи на краката". Той отчете големите усилия, които полага страната, за да изпълни нужните реформи.
12:27 | 13.09.22 г.