Партията на Еманюел Макрон води убедително с 32,32%

Центристката партия на френския президент Еманюел Макрон и нейните съюзници водят убедително на първия тур на парламентарните избори във Франция с 32,32 процента от подадените гласове, показват окончателните резултати, цитирани от AFP.

Партиите La République en Marche („Република напред") и MoDem ("Демократично движение") имат значителна преднина пред дясната партия "Републиканците" (21,56 процента) и крайнодесния Национален фронт (13,20 процента).

Исторически пробив

Основаната едва преди година партия на Макрон и съюзниците от  MoDem се представиха по-добре дори от предварителните очаквания според анкетите от последните дни преди вота. По време на втория тур съюзниците биха могли да завладеят 400 до 455 места от общо  577 мандата на депутати. Абсолютното мнозинство в Народното събрание се постига при 289 мандата. 

Това би било едно от най-големите парламентарни мнозинства в историята на основаната през 1958 г. Пета република. Тя би дала възможност на избрания преди месец президент да осъществи плановете си за реформи, сред които и реформа на трудовото законодателство в страната. Премиерът Едуар Филип заяви в неделя вечер, че милиони французи отново са застанали зад проекта за управление на Макрон.

Социалистите имаха абсолютно мнозинство в Националното събрание при управлението на бившия президент Франсоа Оланд. Никола Саркози също можеше да разчита на абсолютното мнозинство на своята дясноцентристка партия по време на мандата си (2007-2012 г.).

Провал на традиционните партии

Крайнолявото движение "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон събира 11 процента, а Френската социалистическа партия и други лявоцентристки сили са с общ резултат от 9,5 процента, предаде DPA.

Само трима кандидати са си осигурили места в Националното събрание още на първи тур, което значи че останалите 573 места в парламента ще бъдат определени на балотажа идната неделя.

Окончателните резултати бяха публикувани в 1,30 часа местно време от Mинистерството на вътрешните работи на Франция.

Няма да има място за дебат в парламента и демокрацията ще бъде потъпкана, ако френският Макрон спечели убедително парламентарно мнозинство след вчерашния първи тур на парламентарните избори, предаде Ройтерс.

„Не е нито здравословно, нито желателно президент, събрал само 24 процента от гласовете на първия тур на президентските избори и избран на втория тур само заради отхвърлянето на крайната десница, да се възползва от монопола на националното представителство", заяви първият секретар на Френската социалистическа партия Жан-Кристоф Камбаделис. Той бе елиминиран още на първия тур вчера, тъй като не може да събере достатъчно гласове в своя избирателен район в Париж, за да се класира на втори тур.

Франсоа Бароен, който ръководеше кампанията на консервативната партия "Републиканците", споделя неговите опасения. Той изрази безпокойство от концентрирането на политическата власт в ръцете на само една партия и призова поддръжниците си да гласуват на решаващия вот на 18 юни.

Подобно на други високопоставени политици от традиционните партии, които не са свързани с идването на Макрон на власт, Бароен изказа съжаление за ниската избирателна активност от 49 процента - най-слабата за първи тур от създаването на Петата република през 1958 г.

Крайнодесният лидер Марин льо Пен нарече "катастрофална" ниската избирателна активност и подобно на Бароен, призова поддръжниците си да гласуват след седмица. В отговор на критиките, високопоставен представител на партия "Република напред" каза, че няма да има погазване на алтернативните възгледи. "Трябва да се отнасяме с голямо уважение към опозицията. Трябва да има респект към малцинствата в дебатите. Това няма да бъде доминиращо мнозинство, а ще бъде отнасящо се в уважение мнозинство", каза Жан-Пол Делвоа, който отговаряше за изготвянето на изборните листи на партията. 

Изборите бяха характеризирани и от рекордно ниското участие. Едва всеки втори с право на глас отиде до урните – исторически ниско ниво. Да гласуват бяха призовани 47 млн. французи. Вотът се проведе под засилени мерки за сигурност заради опасността от атентати, като със сигурността пряко бяха ангажирани около 50 000 полицаи.

От 2015 г. насам заради ислямистки атентати във Франция бяха убити 239 души, а в страната продължава да е в сила извънредно положение.