Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че еврозоната все още не генерира достатъчно инфлация, което засенчва подобрилите се перспективи пред икономиката, заради които централните банкери повишиха собствената си оценка за растежа, съобщава Bloomberg.
“Рисковете около перспективите пред растежа се смятат за широко балансирани“, каза Драги на пресконференция след срещата по паричната политика в Талин. „В същото време икономическият ръст предстои да се пренесе в по-силна инфлационна динамика. Засега показателите на базовата инфлация продължават да бъдат подтиснати. Затова все още е нужна много значителна степен на хлабава парична политика“, допълни той.
Промяната в оценката на рисковете за икономиката създава условия ЕЦБ да започне обсъждане на момента за премахване на стимулите. Тонът на коментарите на Драги обаче предполага, че централните банкери все още не са готови за такъв дебат. Това кореспондира и на коментарите преди срещата, според които централните банкери трябва да са изключително внимателни в комуникацията си на фона на липсата на убедителен инфлационен натиск.
„Трябва да бъдем търпеливи“, каза Драги. „Трябва да продължим да подкрепяме възстановяването с паричната ни политика“, подчерта той.
Драги заяви, че не е чул никакви „несъгласни гласове“ към предложенията, представени на срещата, и че намаляване на програмата за покупка на активи не е обсъждано.
Драги каза още, че ЕЦБ е оставила настрана насоките си към облекчаване на политиката, за да осмисли факта, че рискът от дефлация е изчезнал. Според него централните банкери стават по-уверени, че инфлацията трайно ще се приближи към целта си. В същото време Драги подчерта, че централната банка трябва да бъде твърда и да помогне на икономиката да постигне пълно възстановяване.
ЕЦБ понижи прогнозата си за инфлацията за всяка една година до 2019 г. заради по-ниските енергийни разходи, но повиши прогнозите си за икономическия растеж. Централните банкери сега смятат, че инфлацията ще достигне 1,6% през 2019 г. спрямо 1,7% в оценката през март. Те повишиха прогнозата си за разширяване с 0,1 пр.п. годишно.
Според Драги базовата инфлация „като цяло е на същото“ ниво и нищо значително не се е случило. Централната банка се нуждае от „по-силна увереност“, че ръстът на цените ще достигне целта си от малко под 2%.
„Трябва да бъдем сигурни, че инфлацията стабилно се доближава до нашата цел и че това е самоподдържащо се сближаване“, каза Драги. Колкото повече възстановяването укрепва, а безработицата се понижава, „толкова по-уверени ще ставаме, че конвергенцията е напът наистина да задоволи условията“, подчерта той.
По-рано ЕЦБ промени насоките си за лихвените проценти, пропускайки част, която обикновено предполага, че централните банкери са готови да ги намалят отново при нужда.
Премахваме [тази част от] насоките за лихвените проценти, защото последващият риск в бъдещата посока на инфлацията е изчезнал, каза Драги. „Дефлационните рискове определено са отминали“, допълни той.
В същото време той подчерта, че ЕЦБ все още е готова да засили покупките на активи, ако ситуацията се влоши. Той заяви, че на срещата не се е обсъждало нормализиране на политиката, въпреки че „един или двама“ членове на Управителния съвет са изразили мнение, че това е необходимо.
По-рано днес Евростат представи данни, които показват, че икономиката на еврозоната се е разширила по-бързо в началото на годината в сравнение с предишните оценки в резултат на местното търсене. Брутният вътрешен продукт на еврозоната е нараснал с 0,6% през трите месеца до края на март спрямо 0,5% в предишната прогноза.
Промяната може да повиши растежа за 2017 г. до 2%, каза Драги. Това е над официалната прогноза, представена в началото на пресконференцията за разширяване от 1,9%.