Миналия месец Европейският съюз (ЕС) и Турция постигнаха споразумение за изпълнение на едногодишен план за действия, насочени към възстановяване на отношенията.
Първата стъпка от 12-месечния календар се планира за 13 юни в Брюксел. Страните ще седнат на масата за преговори по митническото споразумение с ЕС.
Всъщност митническото споразумение на Турция с ЕС не е просто документ,а представлява сериозна и пространна база за сътрудничеството между страните, пише Нахиде Дениз за БТА.
Споразумението за включване в европейския митнически съюз с Анкара бе подписано преди 22 години, през 1995 г. Политиците от правителството на Тансу Чилер и експертите по онова време го определиха като "стъпка към членството на Турция в ЕС".
Според сегашното турско правителство обаче митническото споразумение се нуждае от ревизиране, от значително осъвременяване. Това е базата, от която ще преговаря Анкара след десет дни в Брюксел.
Икономически експерти твърдят, че митническият съюз на Турция с ЕС е с потенциал от 300 милиарда долара годишен взаимен стокообмен, но за да се постигне, се нуждае от ревизиране и осъвременяване според новите условия.
Според експертите в предложенията на Турция за осъвременяване на митническото споразумение с ЕС са включени редица сектори - хранителни и земеделски стоки, обществени поръчки за ЕС, както и да бъде включена като страна в свободните митнически споразумения, които ЕС има с трети страни.
"Така формулираните предложения имат за цел да премахнат негативните последици за Турция от търговските споразумения на ЕС с трети страни", посочват те.
Ето и някои от конкретните предложения на Анкара, подготвени за срещата в Брюксел, така както са формулирани от икономическите експерти и които се смята,че ще имат положителен принос за турската икономика и търговия.
- Премахване на ограниченията за износа на земеделски, млечни и промишлени стоки.
- По-голямо участие в обслужващите сектори на турски фирми в Европа и на европейски фирми в Турция.
- Увеличаване обема на инвестициите на европейските фирми в Турция. Оттук те да могат да изнасят за ЕС и за трети страни.
- Подсилване на износа на Турция, както и премахване на бариерите за свободното движение на турските износни стоки.
- Премахване на митата за земеделските стоки от чужбина.
- Свободните митнически споразумения на ЕС с всяка една страна да бъдат обвързващи и за Турция като страна, подписала митническото споразумение за трети страни.
В търговско-икономическите отношения с Великобритания след Brexit Турция планира модел, подобен на този на Лондон с ЕС.
Според експертите митническото споразумение с ЕС е довело до значителни ползи за страната.
"Турската промишленост се обнови, нарасна конкурентоспособността и продуктивността й. В рамките на митническия съюз в обществения сектор се реализираха критериите, включени в преспективите за членство на Турция в ЕС. Европейският митнически съюз заема важно място за увеличаването на чуждестранните инвестиции в страната", посочват те.
Според статистиките 50% от износа на Турция през последните 10 години се е реализирал в европейските страни. А ЕС се превърна в най-големия търговски партньор на Турция. Ако преговорите бъдат успешни, стокообменът се планира да нарасне двойно.
В същото време обаче се изтъкват и редица негативи, особено през последните 10 години. С активизирането на вноса от ЕС нарасна дефицитът във външната търговия на Турция.
През 1995 г. в ЕС членуваха 15 държави, но сега са 28 и всички получиха еднакви привилегии.
Докато през 1995 г. търговският дял на Турция в ЕС е бил 1,7 на сто, през 2004 г. той се увеличи до 2,7 на сто, но впоследствие спадна до 2,2 процента. Турция не е включена като страна в споразуменията за свободна търговия на ЕС с трети страни, поради което стоки и услуги на трети страни влизат свободно в Турция, но самата тя се сблъсква със защитните правила на тези страни.
Поставени един под друг, от всички тези проблеми става ясно, че след десет дни в Брюксел ще започнат критични преговори за ревизиране на митническото споразумение на ЕС с Турция от 1995 г., които някои проправителствени медии резюмираха като "Пазарлък с ЕС за 300 млрд. долара".
19:20 | 25.08.22 г.