Време е да разберем какво се случва. Великобритания е напът да напусне най-богатия единен пазар в света, за да кандидатства отново за достъп до него съгласно много по-малко благоприятни условия на същия този пазар? Ами... да. Забравете, това няма да се случи. Британците може и да живеят в миналото, но не са чак толкова глупави, коментира редакторът на Financial Times Филип Стивънс.
Колкото повече се отдалечавате от Европа, толкова по-широко е неразбирането около решението на Великобритания да излезе от ЕС. Във Вашингтон все още може да намерите някой странник от администрацията на Доналд Тръмп, който смята, че това е добра идея. Президентът обаче се отказа да говори за раздялата с ЕС. Колкото до бързата търговска сделка с Великобритания след Brexit, Тръмп има по-належащи въпроси в програмата си.
Най-честата забележка – и това важи за политиците в Токио, Пекин, Делхи, Вашингтон и къде ли не – е че Brexit някакси няма да се случи. Правителството на Тереза Мей, избирателите, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон – някой, някъде – ще провали процеса. Великобритания в крайна сметка ще приключи с някакъв вид асоциирано членство в ЕС например.
Не е трудно да разберем тези съмнения. Великобритания, само по себе си, е изградила просперитета си върху ролята на голяма търговска страна. Въпреки това до 2019 г. тя ще бъде единствената значима европейска икономика извън трите търговски блока на континента – Европейското икономическо пространство, Европейската зона за свободна търговия и ЕС. А това никак не изглежда логично.
От своя страна Мей води битка в избори, за да докаже, че гласувалите срещу Brexit грешат. Когато министър-председателят свика избори на 8 юни, тя каза, че се нуждае от нов мандат, за да договори Brexit. Постоянният рефрен оттогава насам е, че единствено Мей предлага „силно и стабилно“ лидерство, нужно, за да се постигне сделка с ЕС27. Тя ще „постигне успех от Brexit”, ще сключи „най-добрата сделка“.
Предизборните кампании, с тяхната тенденция да издигат объркването над аргументите и лозунгите над фактите, често са отчайващи. Но никога както е сега, коментира Стивънс. Brexit е най-важният политически и икономически избор, пред който се е изправяла страната от 1945 г. Въпреки това отвъд повърхностните обещания да бъде суров преговарящ Мей отказва да говори за живота извън ЕС.
Предишните ѝ обещания са, че Великобритания ще напусне единния пазар и митническия съюз и ще излезе от Европейския съд. А това означава доста твърд Brexit. Въпреки това тя говори за „дълбоко и специално“ партньорство след Brexit. На избирателите обаче им се отказва каквото и да е обсъждане или дебат, или възможност да разпитат правителството за последиците или алтернативите.
Ако ѝ зададете въпрос за бъдещето на британското производство, Лондонското Сити, формата на националния режим спрямо земеделието или група очертания на националната имиграционна политика и отговорът е тишина. Пред избирателите, преди подкрепяли партията UKIP, Мей обещава драконовски съкращения на броя на имигрантите. Не се допускат дискусии какви ще са последиците.
Brexit преминава отвъд икономиката, разбира се. Той ще има значително влияние върху отбраната и сигурността, върху историческата роля на Великобритания в оформянето на европейските отговори срещу външните заплахи и разузнавателните данни и информацията, събирана в борба с тероризма. Помислете си за санкциите, наложени върху режима на Владимир Путин в отговор на агресията срещу Украйна, или пък централната роля на Шенгенската информационна система и европейската заповед за арест при лов на терористи.
Тази седмица Меркел бе във водещите заглавия, когато отбеляза, че континенталните европейци вече не могат да бъдат сигурни, че САЩ и Великобритания са надеждни партньори. Германия, Франция и другите ще трябва да поемат контрола над собствената си съдба.
Отчасти канцлерът си играеше с местната политика, изпреварвайки социалдемократа Мартин Шулц, който ще се състезава с нея на изборите през есента. В геополитическо отношение обаче тя заявява очевидното. За Тръмп трансатлантическият алианс не е важен, а Мей иска твърд Brexit. От само себе си се разбира, че останалата част на Европа ще трябва да модифицира позицията си в съответствие с тези отношения.
Това, което е важно в коментарите на Меркел, е признаването колко бързо се променя светът. Устоите на следвоенния ред, дали говорим за НАТО или институциите, които оформят споделените ценности на запада, вече не могат да се приемат за даденост. Липсата на сигурност се превърна в организираща предпоставка за европейската защита. А това, макар и трудно за вярване, е моментът, в който Великобритания избира да се отдалечи от собствения си континент.
Колкото и да е тъжно да го признаем, политиците в отдалечените столици вероятно грешат в предположенията си, че нещо ще предотврати Brexit. Както проевропейските либералдемократи са открили, страната не е в настроение да отваря отново дебата около референдума.
Предизборната кампания показа, че Мей е всичко друго, но не и силен и стабилен лидер. По-скоро лесно чуплива и склонна да променя позициите си. Тя може би очаква да спечели на 8 юни само заради самоувереността на Джейми Корбин – лидера на лейбъристите, който изведе партията към далечните крайности на крайнолявата нерелевантност.
А после? По сметките, които Мей си крои, се влиза в директна битка с Брюксел. Тази битка има капацитета да унищожи и двете страни, но има едно нещо, което е сигурно. Със сделка или не Великобритания със сигурност ще се окаже губещ.
00:33 | 14.09.22 г.