Трудно е да се повярва на думите на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, когато той заяви пред Европейския парламент, че не е знаел нищо за сладките данъчни сделки на Люксембург с големите компании – и то по времето, когато е бил финансов министър, а след това министър-председател на страната.
Човек би се запитал дали има друг начин малките страни да оцелеят сред бегемотите, освен да предлагат задни вратички за богатите в света – или поне ултраниски данъчни ставки? Отговорът е и да, и не, пише за BloombergView коментаторът Леонид Бершидски. Малките страни не могат да се конкурират без да предложат на инвеститорите стимули, но има по-добри начини от сегашните практики.
Твърденията на Юнкер бяха вследствие на скандала LuxLeaks, който започна през 2014 г. Той намеси над 300 глобалните компании, включително Pepsi, McDonalds, Deutsche Bank и Amazon, които бяха сключили лични, тайни данъчни договори с Люксембург. Скандалът бе огромен.
След него Люксембург урегулира процедурата за облагане с данъци, правейки я теоретично по-прозрачна, но не спря да предлага отстъпки. McDonalds премести европейското си данъчно седалище във Великобритания, но други компании не са напуснали страната. Наскоро Amazon спечели голяма съдебна победа над Службата за вътрешни приходи на САЩ, която оспори данъчната му схема в Люксембург.
А ефективните данъчни ставки на въпросните компании не са се увеличили.
Сега подобен, макар и по-малък по мащаб, скандал избухна в Малта – друга малка страна, която реално продава достъп до огромния пазар на ЕС. Малта, с население от 430 хил. души, което е около две трети от това на Люксембург, е по-малко известна като данъчно убежище, но налага най-ниския ефективен данък върху печалбата в ЕС – 5%.
Малта облага с 35% данък печалбата на местно регистрираните компании, но след това връща 85% от сумата на компаниите, чиято печалба е направена извън страната. Човек би казал, че по този начин Малта е изгубила данъци за около 1,7 млрд. евро през 2015 г. - огромна сума за страна, чието правителство харчи около 3 млрд. евро годишно.
Но освен това може да каже, че е спечелила 248 млн. евро международни данъци същата година, защото ако не беше данъчната система на Малта, международните компании нямаше да бъдат регистрирани там.
И Люксембург, и Малта – двете най-малки страни членки на ЕС, на думи подкрепят международните усилия за премахване на тези задни вратички, пише Бершидски. И двете страни, подобно на останалите в ЕС, се договориха тази година да бъде въведен автоматичен обмен на данъчна информация. Но нито една от малките страни на ЕС не се интересува от установяването на стриктен данъчен режим.
Малта, която в момента е ротационен председател на ЕС, дори се противопоставя на реформи, които имат за цел да ограничат укриването на данъци.
И Люксембург, и Малта имат бюджетни излишъци. Малтийският министър-председател Джоузеф Мускат дори говори за „икономическо чудо“, постигнато без да се стига до икономии. Икономическото производство на страната се е повишило с 5% миналата година – невероятно бърз темп за европейска страна.
Люксембург не остава много по-назад с ръст на икономиката от 4% през 2016 г. и очакван растеж от 3,4% тази година. Люксембург понижава както личните, така и корпоративните си данъци.
Тези чудеса не биха били възможни без данъчни режими, привличащи компаниите, които иначе биха отишли другаде. Люксембург формира около 40% от насочените навън потоци на европейски преки чуждестранни инвестиции заради данъчния му режим. Дори обложени с много ниски ставки тези пари във финансовата система на страната са причината за богатството и стабилността ѝ.
Малта ще бъде принудена да намали държавните си разходи с до 20% без приходи от международни данъци и продажба на паспортизация. В показанията си пред Европейския парламент Юнкер бе обвинен в лицемерие заради опитите си да наложи „справедлива данъчна конкуренция“ и обещанията си да се бори с укриването на данъци.
Важно е да се разбере обаче какво точно означава „справедлива“ в този контекст. До известна степен е справедливо да се позволи на малките страни, като Малта и Люксембург, да привличат големи корпорации и богати външни инвеститори с екзотични понижения на ставките и сделки, тъй като тези страни нямат много за предлагане. Не е честно да се сключват специални сделки с определени инвеститори, но не и с по-малки компании, които не могат да установят подобни данъчни структури.
Има обаче по-важен въпрос около това кое е справедливо. Неефективно е големите страни да губят потенциални данъчни приходи, само за да могат най-малките страни в ЕС да се радват на бюджети без дефицит. Заради начина, по който ЕС работи, всяка страна, без значение колко е голяма, има вето върху важни реформи, така че по-малките страни задържат свободата си, за да налагат корпоративните данъци, които искат.
При фискален съюз би имало долен праг на корпоративното облагане, както има такъв за данък добавена стойност. Над това ниво ставките може да варират. По-големите страни от ЕС тогава вероятно ще събират голяма част от 2-та млрд. евро данъци, които Малта връща заради международната дейност на компаниите.
Тогава те лесно ще могат да си позволят да плащат на страната 250-те млн. евро, които тя получава от тази задна вратичка. На Люксембург също ще му трябва сравнително малка компенсация, за да промени текущия си данъчен режим.
Разбира се, по-малките държави няма да се откажат от привилегиите си ей сега и може да не повярват на по-големите страни, че те ще запазят паричните трансфери с времето. А това е твърде лошо, завършва Бершидски. Избягващите данъци мултинационални компании ще бъдат големите губещи от подобно решение. Защото тези компании няма да излязат огромния европейски пазар дори ако трябва да плащат данъци като всички останали.
20:41 | 13.09.22 г.