fallback

Геополитическата самота на Европейския съюз

Тръмп, Путин и Ердоган се превърнаха в трио, предизвикващо водещите европейски ценности

09:00 | 27.05.17 г. 6

Настроението в Европа тези дни е по-позитивно, а за да се случи това не бе нужно много. Безразсъдните екстремисти останаха на второ, а не на първо място, на изборите в Австрия, Холандия и Франция. Икономическият растеж се ускорява по-бързо, а Brexit, макар и вероятно катастрофален за Великобритания, може да не се окаже такъв за Европа. Въпреки това дори просто завръщането към нормалното е успокоение за континента, прекарал последните няколко години, борейки се с кризи, коментира The Economist.

Но ако европейците най-малкото са започнали да се чувстват по-добре, светът отвъд тях изглежда дори по-заплашителен. Високо ценените европейски ценности на либирализма и спазването на човешките права биват предизвикани от кохорта непредсказуеми лидери, които явно нито ги ценят, нито разбират. А това буди тревоги за Европейския съюз (ЕС). За европейците тази промяна е въплътена в тримата президенти, чиито капризни импулси оформят и ограничават външната политика: Доналд Тръмп, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган.

Да вземем първо Тръмп. Страховете на европейците към американския президент отчасти се успокоиха, откакто той пое поста. Тръмп често се радваше на антиевропейски политици като Найджъл Фараж и Марин льо Пен. След срещите си с няколко европейски лидери обаче до голяма степен спря да прави това. Европейски представители, след визитите си във Вашингтон, изразяват оптимизъм, че някои от най-крайните поддръжници вече са с по-слаби позиции пред Тръмп.

Но европейците никак не се чувстват спокойни. „Нямаме идея къде се намират [американците] по толкова много въпроси“, казва дипломат в Брюксел, докато Тръмп пристига за среща с ЕС и на НАТО, последвани от среща на високо равнище на Г7 в Сицилия. В подготовката за тези събития европейците търсеха яснота за намеренията на САЩ, особено по климата и търговията. По време на кампанията си Тръмп обеща да се оттегли от Парижкото споразумение по климата, но оттогава насам нито е потвърдил, нито е оттеглил това си обещание. Американците не са склонни да се присъединят към стандартния език в комюникето на Г7 по отношение на това колко важна е глобалната търговия.

Ако Тръмп кара европейците да си задават въпроси, Путин предизвика предположенията им. Анексирането на Крим разстрои установения ред след Студената война, а войските му сеят хаос в Източна Украйна. Слабостта може да ограничи мащаба на това, което Путин може да постигне. Продължаващият упадък на Русия обаче му дава повод да действа сега, вместо да изчака, за да подрие проевропейските реформи в страни, които включва в своята сфера на влияние. В самия ЕС Путин и представителите му се намесват в избори и спонсорират размирни партии и фалшиви неправителствени организации. Някои правителства даже създадоха отдели, които да се борят с руската пропаганда.

Ердоган е дори по-лукав. Турция е съюзник в НАТО и кандидат за членство в ЕС. Разузнавателните ѝ служби могат да помогнат на европейците в борбата с тероризма, а в същото време страната приютява милиони бежанци, които иначе биха потърсили защита в Европа. Но за европейците е невъзможно да се справят с президента. Той сравнява европейските правителства, които забраняват воденето на негови кампании върху своите територии, за нацисти и заплашва да захвърли мигранти в България и и Гърция, ако не постигне своето. Вътрешните чистки почти са унищожили турската демокрация. Някои европейци, включително австрийското правителство, искат преговорите за членство в ЕС да бъдат прекратени. (Други тайно се надяват Ердоган сам да им сложи край.)

Справянето с всеки един от това трио по единично само по себе си би било трудно. Заедно те представляват лесно докачлива махала. Несигурността около подхода на САЩ към Русия, например, засилва опасността от Путин. Опасенията, че Тръмп може да се опита да постигне голяма сделка с Кремъл, може и да отслабнаха, но германските представители не могат да разчитат на сътрудничеството по Украйна, на което се радваха по времето на Барак Обама. Отношенията между тримата също са непредсказуеми. През последните 18 месеца Турция свали руски самолет, руският посланик бе убит в Анкара, Москва наложи санкции срещу Турция, а двете страни отново са приятели.

Ако комбиниране трудностите около Русия и Турция с въпросителните около ангажимента на САЩ по сигурността, европейците остават със силно усещане за „геополитическа самота“, както казва Ян Техау от American Academy в Берлин. Това разстройва и други съседни региони, в които ЕС имаше своето влияние. Вакуумът се усеща в бившите съветски страни, където американската подкрепа се приемаше за даденост, но и на Западните Балкани – опасно нестабилна зона в сърцето на Европа, където Америка, Русия и Турция се борят за влияние.

Някои все пак заемат по-позитивни позиции. Европейските дипломати обичат да казват, че победата на Тръмп и Brexit са довели до ново усещане за единност в Европа. Проучванията наистина сочат, че подкрепата за членство в ЕС нараства в повечето страни, а тази седмица Pew Research Centre представи подобни резултати за НАТО.

Това обаче е крехко единство, основано не върху доверието, а върху страха от външния свят. На скорошна среща на търговската комисия на ЕС един дипломат отбелязва с радост, че старите разделения между защитниците на свободната търговия и протекционистите са изчезнали. Всички те били обединени зад защитни антидъмпингови мерки. Вълните от мигранти, които заляха Европа от Турция през 2015-16 г. предизвикаха искания за затваряне на границите. А заплахата от Путин, а не досадните туитове на Тръмп, плашат европейските правителства, карайки ги да увеличат разходите си за отбраната. Ужасното трио хвърля дълги сенки.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:51 | 13.09.22 г.
fallback