Къде, по дяволите, са бежанците?

Какво се случва с онези над милион бежанци, които пристигнаха в Германия след лятото на 2015? Половината от тях се подготвят за излизане на трудовия пазар. И обикновено започват в ниско платени професии – като чистачи, куриери, кухненски персонал. Мигрантската вълна към Германия се отдръпна, поне на първо време. В страната е спокойно, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung и информира, че приемателните центрове в Германия са полупразни. В провинция Хесен, например, през есента на 2015 е имало 62 приемателни центъра, а настанените там наброявали 25 хиляди. Днес работят само 9 центъра, които дават подслон на 2500 бежанци. И в другите германски провинции рязко е спаднал броят на бежанците, настанени в малкото все още работещи центрове. Част от приютите биват поддържани в готовност – в случай, че през лятото започнат да пристигат повече бежанци. 

Но какво се случва с всички онези хора, които пристигнаха в Германия през лятото на 2015 г.? Къде са, как живеят, колцина от тях са си намерили работа?

Всеки, който потърси отговор на тези въпроси, ще трябва да се пребори с безброй статистики, да разговаря с кметове и специалисти от бюрата по труда и, естествено, да се срещне със самите бежанци. Точно това е сторила репортерката на Frankfurter Allgemeine Zeitung, която обобщава, че в крайна сметка се очертава една отрезвяваща картина с няколко лъча надежда. Още в самото начало се видя, че много от бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан не само не притежават необходимите езикови познания, но и нямат никаква професионална квалификация. Тоест, че не могат бързо да си намерят работа. До средата на миналата година трийсетте най-големи германски фирми, които се котират на борсата, бяха назначили едва 54 бежанци, като 50 от тях работят за концерна Deutsche Post. Вече е ясно, че ще трябва доста време, докато бежанците могат да излязат на трудовия пазар. Този извод се отразява и в статистиката на Федералната агенция по труда. Само през 2015 година в Германия пристигнаха 890 000 души, а през 2016 – още 280 000. Повечето от тези хора не се броят в статистиката за безработицата, понеже все още са в процес на обучение и квалификация. През март като търсещи работа бяха регистрирани близо половин милион бежанци. От тях 83 хиляди бяха включени в „мероприятия в рамките на политиката за трудовия пазар”, 166 хиляди – в курсове за интеграция. Като безработни бяха регистрирани едва 177 хиляди. Повечето от тях могат да извършват единствено помощни дейности и търсят работа като чистачи, куриери, кухненски персонал или в търговията. От статистиката се вижда, че до днес само малко на брой бежанци са намерили социално-осигурена работа. И пак, както може да се очаква, половината от тези хора извършват помощни дейности. За да избягат от безработицата, новопристигналите обикновено правят първите си стъпки като надничари, в сферата на услугите или ресторантьорството, често пъти и в автосервизи. Натрупаният вече богат опит показва и още нещо: да, много важно за бежанците е да си намерят работа. Но това не е всичко. За да бъдат успешно интегрирани тези стотици хиляди хора, много е важно какъв още отначало ще бъде животът им Германия - дали ще намерят приятели, дали ще се разбират със съседите. В много случаи се оказва, че условията за всичко това са много по-благоприятни на село, отколкото в големите градове.