Централната банка на Великобритания за първи път публикува изискванията за това колко облигации за поемане на загуби британските банки трябва да издадат, за да предотвратят бъдещото им спасяване с пари на данъкоплатците, предава Ройтерс.
Облигациите, известни като MREL, са насочени към прекратяване на практиката „твърде големи, за да фалират“. Това означава, че банките ще разполагат с достатъчно ресурси, за да удържат на евентуална криза без намесата на правителството и предоставянето на публични средства.
Облигациите MREL се предвижда да се превръщат в собствен капитал след изгарянето на основните капиталови резерви на съответната банка. Те попадат под обхвата на правото на Европейския съюз и са една от последните реформи, въведени след финансовата криза през 2007-2009 г.
Bank of England обяви, че до 2022 г. MREL ще варира от 21,6% от общата стойност на експозициите за Standard Chartered до 25,9% за Santander UK. Средната стойност за група от осем по-малки банки, включително Metro Bank, Tesco Bank и Virgin Money, е 22%.
До 2020 г. се предвижда да се поддържа междинна цел за MREL.
В предишни случаи, когато са били договаряни такива цели за банков капитал или ликвидност, пазарите са оказвали натиск върху банките да се придържат към целите по-рано от официалния краен срок в опит да се премахнат всякакви съмнения относно платежоспособността.
Регулаторите обаче са загрижени дали пазарите ще могат да поемат всички обеми облигации, които банките в ЕС трябва да издадат, за да се съобразят с крайните срокове. Те се оценяват на около 276 млрд. евро.
Трийсетте най-големи банки в света, включително британските HSBC, Barclays, Standard Chartered и RBS, трябва да спазват по-строг глобален еквивалент на MREL.
18:11 | 12.09.22 г.