Горещата политическа пролет в Европа започва с президентските избори във Франция през последната неделя на април. Първият тур няма да донесе победа на никой от кандидатите, но вотът ще стане най-коментираното политическо събитие за годината. И най-трудно предсказуемото, когато става въпрос за реакцията на финансовите пазари по света. Това коментира в свой анализ за изборите във Франция главният инвестиционен консултант на Елана Трейдинг Цветослав Цачев.
Изборите във Франция не са само вътрешнополитически казус в Европа. Те са част от процеса на промяна на Европейския съюз (ЕС), който засега виждаме само като дезинтеграция след референдума във Великобритания. Неговото финансово отражение в глобален мащаб е дори от по-голямо значение.
Не знаем дали еврото има бъдеще или еврозоната ще се фрагментира според рисковите държави в нея. Нито какви ще бъдат икономическите взаимоотношения вътре в ЕС и с Великобритания след Brexit. Или дали Гърция ще избегне нова дългова криза с подкрепата на ЕС. Изборите във Франция са нещо подобно на Brexit и президентския вот в САЩ взети заедно и умножени по две. При всички имаме сравнително слаби движения на пазарите преди това, заедно с голяма доза непредсказуемост на събитията, която всъщност се оказа недостатъчно добре оценена от инвеститорите.
Кои са кандидатите за президент?
Първите четирима имат много малка разлика помежду си в социологическите проучвания: 24% за първия и 18% от гласовете за четвъртия кандидат.
Марин Льо Пен е с най-висок резултат. Нейната партийна кариера е изградена върху изхвърлянето на крайните идеи от Националния фронт. Тя е типичен представител на новата популистка вълна в европейската политика с антиглобалистки идеи. С тях си е спечелила прозвището, че не е приятел на CAC 40, индексът на френската фондова борса. Но най-смелото й предложение е референдум за напускане на еврозоната и девалвация на новата френска валута, за да се спечелят конкурентни предимства във външната търговия на страната. Затова победа на Льо Пен ще се изтълкува като още по-силен Brexit, но този път в рамките на еврозоната. Подобна стъпка не среща одобрение и няма да се стигне до такъв сценарий, но борсите със сигурност ще паднат при евентуална нейна победа.
Еманюел Макрон има подобна подкрепа според проучванията и е вторият вероятен кандидат за балотажа през май. Бивш член на Социалистическата партия и министър на икономиката, сега Макрон е считан за про-бизнес ориентиран. В кариерата си има успешна сделка между Nestlé и Pfizer като инвестиционен банкер на френско-британската Rothschild&Co. Политическата му партия обединява леви и десни идеи, като се определя по-скоро като надпартийна организация. Как тя ще се представи на парламентарните избори и дали е възможно да има президент без солидна партия зад гърба си, са все още въпроси без отговор.
Франсоа Фийон беше пет години министър-председател по време на президентския мандат на Никола Саркози и успя изненадващо да победи конкурентите от партията си за номинацията. Той можеше да стане изключително успешен ход на партията си, ако не бяха скандалите с фиктивни назначения на съпругата и две от децата му. Това на практика го направи аутсайдер сред водещите кандидати и остави на заден план намеренията му да ограничи ролята на държавата в икономиката и да спаси Франция от хроничен бюджетен дефицит и огромен дълг. Финансовата криза през 2008 г. му попречи да покаже резултати в тази посока.