В страна, която отдава голямо значение на образованието, Мартин Шулц рискува да изглежда недоучил. Биографията на човека, който се изправя срещу Ангела Меркел за поста канцлер на страната, не може да се похвали с отлична диплома за средно образование, камо ли с университетска такава. А дори няма нужда да споменаваме шокиращата липса на докторска степен, която е често срещана в германския обществен живот, пише коментаторът на Financial Times Фредерик Щудеман.
Бившият председател на Европейския парламент е книжар по професия. Заедно с опита си като младеж да започне кариера като професионален футболист, която приключва преждевременно заради контузия, и периода на алкохолизъм, това е една от най-отличителните биографични характеристики на кандидата на социалдемократите за лидер на най-голямата икономика в Европа.
Тя обаче се оказва и удобно електорално предимство. Колкото и странно да звучи, предвид кариерата му в сърцето на политическата върхушка на ЕС, миналото на Шулц засилва имиджа на обикновен човек, дори малко аутсайдер. А това определено е свежа промяна спрямо умниците от друга страна на Рейн или отбора завършили Оксфорд, от чиито всезнаещи подходи се възползва британската политика.
В същото време продаването на книги също е от полза в страна, която сама се възприема за доста начетена – земя на висока култура, на поети и мислители, където едно от най-дълго излъчваните телевизионни шоута е посветено на най-новите издания в литературата.
Шулц се възползва максимално от това в скорошно интервю за седмичния Der Spiegel. В него той показва библиотеката си в новия си офис в централата на социалдемократите – телевизорът на предшественика му е махнат, и говори за книгите, оформили живота му – от биографията на Хитлер от Алън Бълок до новелите за френския крал Анри IV на Хайнрих Ман. На лавиците му се виждат творби на Амос Оз и Исабел Алиенде, както и на Стайнбек, Маркес и Юрген Хабермас. Сред томовете е и издание с меки корици на творбите на Ернст Юнгер, чието решително описание на война печели благоразположението на консервативните, военно настроени читатели.
Това носи усещането за добродотели, но на стероиди. Освен че представя закръгления мъж от вътрешността на страната, литературните предпочитания на Шулц добре пасват на спомените на привържениците на социалдемократите от времената, когато те отбелязваха победи. През 60-те, например, Уили Бранд, друг очевиден аутсайдер, се обгради с писатели и поети като Гюнтер Грас и Ингеборг Бахман. Посланието бе ясно: вместо тесногръдия, репресивен консерватизъм на следвоенна Германия Уили и неговите другари предлагаха освобождаващата визия за среща с идеи и изящна проза.
Това бе дух, продължен от светския наследник на Бранд – Хелмут Шмид, който, със своя по-прагматичен подход, свърза германската същност на Kulturnation (състоянието, при което дадена общност се чувства свързана не чрез произхода си, а чрез езика, традициите, културата и религията – бел. ред.) с безспорната сила на производството на автомобили, когато сравни книжарниците в страната с „духовни бензиностанции“ на републиката. Две десетилетия по-късно Герхард Шрьодер, следващият канцлер на социалдемократите, отиде още по-далеч, внасяйки света на литературата в сърцето на правителството, след като избра издател за новосъздадения пост на министър на културата.
Няма съмнение в академичните постижения на наследника му. Доктор по физика, Меркел обича да посещава Байройт (където е гробът на Вагнер и се провеждат фестивали с оперите му – бел. ред.) и е фен на историка Юрген Остерхамел и книгата му „Трансформацията на света“, което пък води до спекулациите как това е оформило позицията ѝ за миграцията и технологиите.
В колекцията на Шулц е и „Светът от вчера“ - мемоар на Стефан Цвайг за приключилия момент европейската слава. Класика от по-далечните времена, която обаче твърде добре кореспондира със съвремието ни.
07:02 | 12.09.22 г.