Последните ходове на Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязват първите стъпки към намаляване на агресивните парични стимули, а банката скоро може да предприеме нови действия към спирането им, ако икономическите данни останат силни, заяви топ представител на ЕЦБ.
Клаас Кнот, който е част от комисията за определяне на лихвените проценти в ЕЦБ като гуверньор на холандската централна банка, заявява за Wall Street Journal, че оптимизмът на централните банкери по отношение на силата на икономическото възстановяване, което тече в 19-членната еврозона, все повече нараства.
Той пояснява, че ЕЦБ вероятно ще започне да намалява огромната си програма за изкупуване на облигации през следващите 12 месеца и предполага, че в същото време банката може и да увеличава лихвените проценти.
„Дефлационните рискове очевидно отслабват, а това означава, че логиката за задействане на тежката артилерия, неконвенционалните елементи от нашия инструментариум, също изчезва“, казва Кнот в интервю от централата на Холандската централна банка в Амстердам, преди представянето на годишния доклад на банката в четвъртък.
„За мен е ясно, че следващото решение по нашите покупки на активи ще бъде решение за стесняването им или намаляването им".
Коментарите съвпадат с чувствителен момент за втората най-силна централна банка в света. Икономиката на еврозоната явно работи на пълни обороти и инфлацията се ускорява над целта на ЕЦБ от малко под 2%. Това предизвика въпроси – най-вече от най-голямата икономика в региона Германия – за това кога ЕЦБ ще започне да премахва противоречивите политики, като програмата за изкупуване на облигации на стойност 2,3 трлн. евро и отрицателните лихвени проценти.
Очевидно разпознавайки подобни опасения, наскоро ЕЦБ обяви, че ще забави покупките на облигации до 60 млрд. евро на месец от 80 млрд. евро от април и постепенно ще намали серията от ултраевтини заеми.
Някои топ представители на банката обаче отричат, че подобни ходове представляват обратен завой на политиката, може би заради опасения за твърде силна реакция на финансовия пазар, която може да застраши възстановяването.
Кнот твърди, че вече тече постепенна промяна на политика и предполага, че комисията за определяне на лихвените проценти до голяма степен е обединена по отношение на бъдещата посока.
„Бих казал, че има сравнително консенсусна атмосфера около масата“, каза той. „Дори ако не сме провели цялостна дискусия по въпроси като точния характер на спирането или нормализацията [на стимулите], около масата има усещане, че нещата са поели в правилна посока и че това неизбежно ще означава, че политика ще тръгне към постепенно и пропорционално премахване“ на стимулиращите мерки.
Инвеститорите започнаха да залагат наскоро, че ЕЦБ ще стартира повишаване на лихвените проценти в началото на следващата година, преди да намали количественото си облекчаване. Този ход ще облекчи натиска върху затруднените банки в региона, които се оплакват от отрицателните лихвени проценти, но и ще е в противоречие с обещанието на ЕЦБ, че ще започне да затяга паричната система само след като спре количественото облекчаване.
Кнот казва, че в текущите насоки на банката „има определена логика“. Той обаче отказва да изключи ранно повишаване на лихвените проценти, вероятно още докато стимулите биват намалявани.
„Дори ако на даден етап допускахме риска да изостанем, на мен ми се струва, че намаляването [на количественото облекчаване] и първото повишаване на лихвените проценти може да се случи едновременно“, казва той.
Когато ЕЦБ наистина обяви плановете си за намаляване на стимулите, тя вероятно ще даде на инвеститорите около тримесечно предизвестие.
Това предполага, че намаляването може да бъде обявено на политическата среща на ЕЦБ през септември, тъй като крайният срок на програмата за количествено облекчаване е края на декември. Програмата може да бъде ограничавана с по 10 млрд. евро месечно, което съвпада с темпа на Федералния резерв през 2013 г., каза още Кнот.
Холандският централен банкер предупреждава обаче, че политиките със стимули на ЕЦБ водят до изкривявания на финансовите пазари и с времето може да предизвикат вредно неправилно разпределение на ресурсите, което може да подкопае бъдещите жизнени стандарти.
05:57 | 14.09.22 г.