Аз, народът*

„През последните 92 години Турция имаше 3 конституции, всяка от които продукт на бунт и нито една демократична“, казва пред британското икономическо издание The Economist Осман Чан, бивша важна фигура в турската управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Първата положи основата на светски еднопартиен режим. Следващите две последваха военни преврати. Най-новата, приета от парламента през януари, която беше гласувана на референдума в неделя, не е изключение.

Представяна от кабинета като предпазна мярка срещу политическия хаос, тя ще прехвърли цялата изпълнителна власт в ръцете на авторитарния президент Реджеп Тайип Ердоган. Тя ще е най-всеобхватната промяна на държавния апарат от раждането на Република Турция. 

Не това са имали обаче предвид Чан и повечето турци. Като уважаван юрист, а после член на върховния ръководен орган на ПСР, Чан е настоявал действащата конституция, написана от хунтата, да бъде заменена с гражданска.

През 2011 г. е създаден конституционен комитет и над 60 хил. души, както и стотици университети, мозъчни тръстове и неправителствени организации, са изпратили предложения. Турците дават ясно да се разбере, че искат основен закон, включващ нови права, по-специално като се премахнат ограниченията за свободното слово, укрепване на мониторинга и контрола над властта и гаранции за независимостта на съдебната власт, казва Фуат Кейман от Истанбулския политически център.

Комитетът бе закрит след две години на спречквания между ПСР и Народнорепубликанската партия, основната опозиция. Изправен пред вълна на антиправителствени протести, корупционен скандал и скъсването на ПСР с мощната секта на Гюлен, Ердоган мобилизира националистическата си база и засили репресиите. Конституцията, която Чан искаше, се изпари като дим.

Новата бе съставена в края на миналата година след провален преврат и масово смазване на всякаква форма на опозиция в условията на извънредно положение. Около 40 хил. души, сред тях лидерите на прокюрдската Народна демократична партия и над 100 журналисти, бяха хвърлени в затвора.

Промененият основен закон укрепва властта на Ердоган. Той премахва поста премиер и президентът поема изцяло правителството. Вместо да гарантира разделението на властите, той ги обединява под покрива на безвкусния като стил дворец на Ердоган с 1150 стаи. Турският лидер ще назначава министрите, други висши служители и депутатите от неговата партия. Ще може спокойно да управлява до два 5-годишни мандата, а при някои обстоятелства и до началото на 30-те години на века.

„При нормални условия това нямаше да стане“, казва Чан. Но нормалността в Турция изчезна. Венецианската комисия, консултативен орган към Съвета на Европа, предупреди в свой доклад, че страната е тръгнала по пътя на автокрацията. Ердоган и премиерът му Бинали Йълдъръм заплашиха противниците на новата конституция, сравнявайки ги с терористи и превратаджии. Двамата им предшественици като президент и премиер, смятани за нейни критици, не посмяха публично да кажат мнението си.

Членове на екипа на Ердоган настояват, че Турция се нуждае от силно лидерство, за да потуши хаоса в страната и чужбина, включително терористичните атаки и войната в Сирия. Но демократичните реформи, обсъждани след 2010 г., не са снети от дневния ред, казва президентският съветник Мехмед Ючум. „Мислете за тази конституция като за начало.“

Критиците на Ердоган я считат за свой край. Тези, които могат да си го позволят, гласуват с краката си. Според проучване 6 хил. милионери са напуснали Турция през 2016 г. - 5 пъти повече спрямо 2015 г. На фона на подриването на турската демокрация вероятно още мнозина ще ги последват, заключава The Economist. 

*Коментарът е написан преди провеждането на референдума в Турция. Новините за резултатите от него и последвалите коментари може да следите тук.