Предизборната кампания в Холандия, доминирана от въпросите на имиграцията и възхода на крайната десница, бе вгорчена през уикенда от кризата с Турция. Вчера холандският премиер изключи възможността да се извинява на Анкара.
„И дума не може да става да се поднасят извинения, те трябва да се извинят за това, което направиха", заяви вчера Марк Рюте.
Докато кандидатите кръстосват Холандия в опит да убедят многобройните колебаещи се преди парламентарните избори в сряда, напрежението се покачи със забраната турски министри да участват в митинги в подкрепа на Ердоган в Ротердам, което прибави в предизборните дебати темата за културната интеграция, пишат в материал за AFP Софи Миньон и Джо Бидъл.
Президентът Ердоган вчера се зарече, че Холандия "ще си плати". Според Марк Рюте обаче "сега е от решаващо значение да се опитаме да успокоим събитията", но не изключи да се вземат и други мерки, ако ескалацията продължи.
Премиерът подобри позицията си в холандското обществено мнение в тази ситуация, благодарение на своето поведение в дипломатическия инцидент с Турция, смята Моника Сие Дхиан Хо, директорка на института Clingendael в Хага.
"Като премиер трябва да отчитам интересите на Холандия, за да запазя тази страна сигурна и стабилна. В този дух водих действията ни към Турция", заяви Рюте.
Либералът, който се кандидатира за трети мандат начело на 17-милионната страна, казва, че "се бори много енергично" да спечели изборите, опитвайки се да изтласка крайнодесния депутат Герт Вилдерс.
Обаче "ако хората си мислят, че Партията на свободата на Герт Вилдерс не може да стане най-голямата партия, вижте какво стана с Brexit или с (Доналд) Тръмп. И тук е възможно Вилдерс да спечели изборите", предупреди Рюте.
Според публикуваното вчера последно изследване на референтния сайт Peilingwijzer, в което се компилират шест различни проучвания на избирателните нагласи, партията на премиера все пак е на първо място с 16 процента подкрепа.
Неговата Народна партия за свобода и демокрация би получила между 23 и 27 места от общо 150 в долната камара на парламента. Това обаче е далеч под 40-те, които тя държи сега.
Вилдерс, който месеци наред се възползваше от антиимигрантската вълна в Европа, през последните седмици губи позиции - неговата Партия на свободата би получила между 19 и 23 места, или 13 процента от гласовете.
Известният с антиислямска реторика Вилдерс обещава, че ако стане премиер, ще затвори границите за мюсюлмански имигранти, ще забрани продажбата на Корана и ще затвори джамиите.
И ако партията му се окаже една от най-големите парламентарни сили след тези избори, ще е трудно да го пренебрегват.
От своя страна, в опит да привлече поддръжниците на Партията на свободата, премиерът отправи призив за зачитане на "холандските ценности", които според него човек трябва или да приеме, или да си върви.
Миналата седмица стотици хора се събраха в две джамии на две отделни прояви в Амстердам и Ротердам, за да изразят тревога от засилващата се дискриминация, на която смятат, че са подложени.
Изборите в Холандия се следят отблизо, още повече, че ще бъдат последвани от два други вота, във Франция и Германия, които също са белязани от възход на насърчени от Brexit евроскептични или антиимигрантски течения.
Обаче при участието на 28 партии и 12,9 милиона избиратели, резултатът ще е силна фрагментация и съставянето на следващото правителство може да отнеме месеци, тъй като редица партии обещаха да отхвърлят съюзяване с Партията на свободата.
Затова резултатите в сряда вероятно ще предизвикат големи пазарлъци, в които малките формации може да изиграят решаваща роля, като екологичната партия "Зелени Леви" на харизматичния Йесе Клавер.
Тридесетгодишният политик от марокански произход е смятан от анализаторите за антитезата на антиислямския депутат. "Моите оръжия да надеждата и оптимизмът. Изграждаме движение, по-силно от която и да е партия в Холандия", каза в събота Йесе Клавер за AFP.
БТА
18:24 | 12.09.22 г.