"Европа на много скорости" е идея, зародила се в ЕС още преди десетилетия, но за нея се заговори с пълна сила в последните седмици, след като Европейската комисия (ЕК) показа своята "Бяла книга" с варианти за бъдещето на общността, пише Politico.
Висши европейски чиновници оприличават идеята като "чудовището от Лох Нес" - всички са чували за него, но никой никога не го е виждал. Какво ще е бъдещето на този вариант всъщност ще зависи от реалните предложения, които тепърва ще бъдат изработени.
Всъщност и всеки европейски лидер обяснява по свой начин варианта за различните скорости на ЕС. Френският президент Франсоа Оладн посочва, че това е "диференцирано сътрудничество", за италианския премиер Паоло Джентилони става въпрос за "различно ниво на интеграция", а германският канцлер Ангела Меркел обяснява, че идеята означава "Европа на различни скорости".
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни варианта просто - различните членове на ЕС могат да се групират помежду си за специфични проекти, дори и други да не искат да влязат в тях. Но не може да даде обяснение как точно ще работи този сценарий.
Проектът няма да доведе до нова "Желязна завеса" или втора класа членство за по-бедните страни, обеща Юнкер.
И Меркел успокои, че различната скорост на развитие не означава различни класи на членството. ЕС ще остане едно семейство, в което всички членове са свободни да се присъединят към всеки проект, но и да изберат да не участват.
В Източна Европа виждат нещата различно. Европа на много скорости и сега съществува, но не трябва да бъде превръщано в задължение, казва румънският президент Клаус Йоанис. Полша заявява, че ЕС трябва да бъде единна организация, която уважава своите членове.
Един от първите примери за това движение на ЕС беше дадено преди ден - с приемането на обща европейска прокуратура, в която ще участват само 19 от 28-те държави в ЕС. Извън идеята остават страни като Швеция, Полша, Унгария, Малта и Холандия.
Според изчисленията на ЕК общото звено може да подсили следствието в сфери като борба с корупцията и укриване на данъци, което коства 50 млрд. евро годишно на правителствата в общността.