Пазарите, които реагират на всеки обрат в развитието на Марин льо Пен на изборите във Франция, помагат да се съживи политическия риск в сърцето на еврозоната, коментира Bloomberg.
Те обаче може би пренебрегват по-коварна заплаха за облигационерите в лицето на милиардера Силвио Берлускони и плана му за завръщане на сцената.
На 80 години и след три мандата като премиер, медийният магнат иска да отмени забраната за заемане на публична длъжност и да се върне обратно на политическата арена. Опитите му да направи това на фона на разцеплението в италианската левица означават, че анализаторите ще започнат да приемат по-сериозно кандидатурата му – а с нея и предложението за въвеждане на паралелна валута.
„Завръщането на Forza Italia (Напред, Италия) и до известна степен на Берлускони е сериозна тревога, особено след като Демократическата партия явно се разцепва на две“, казва Джеймс Ати, мениджър на активи с фиксирана доходност в Aberdeen Asset Management в Лондон.
„Въвеждането на паралелна фискална валута е много трудно без стриктен капиталов контрол“, казва Ати. „Но не е невъзможно“.
Амбициите на „най-преследвания човек в историята“, както той сам се описва, зависят от резултата от обжалването му в Европейския съд за правата на човека. Берлускони иска да отмени забраната за заемане на публична длъжност, до която доведе присъдата му по обвинения в данъчни измами от 2013 г.
Ако успее, това ще наложи плана на Льо Пен в друга страна от най-големите икономики на еврозоната. Ключова разлика с Франция е, че в Италия има широка обществена антипатия срещу единната валута.
Ето защо икономистите, сред които и Марко Стринга от Deutsche Bank, определят Италия, а не Франция или Гърция, като „основен риск“ за стабилността на еврозоната. 10-годишните държавни ценни книжа на страната се разпродават по-бързо от която и да е друга развита държава от началото на годината досега.
Те са подпомогнати от възхода на движението „Пет звезди“, които за разлика от Берлускони искат директно излизане от еврозоната.
Това събуди призрака на реденоминацията и съживи една забравена част от пазара на облигации в Европа. Макар че предложенията срещат трудности – както юридически, така и електорални, трейдърите на деривати взимат предвид риска при суаповете за кредитно неизпълнение повече от всякога – плащайки премия от почти 40 базисни пункта по договорите от 2014 г., които предлагат по-голяма защита срещу реденоминацията на италианския дълг спрямо по-стари еквиваленти.
Предвид изборите, планирани за следващата година и проучванията, които сочат парламент без отличаваща се партия с мнозинство, Берлускони и опонентът на демократите Матео Ренци може да се обединят около споделените надежди да спрат „Пет звезди“, чиито лидери обещават да проведат необвързващ референдум за излизане от еврозоната.
Берлускони може да се насочи и към избиратели на другия край на политическия спектър, оживили се около възхода на евроскептицизма в страна, чиито граждани имат най-силни резерви срещу общата валута в блока. Последната му реч в защита на връщането на лирата обратно предполага, че той няма да поема излишни рискове.
Политикът говори за повторното въвеждане на валутата в интервю миналия месец за вестник la Repubblica, копирайки плана на Льо Пен. Той каза, че е обсъждал идеята си с академици и че когато майка му го пращала до магазина по времето на Втората световна война, той плащал с паралелна валута – лирата на съюзниците – която „работела много добре“.
Макар че той се спря, стигайки до идеята за напускане на блока като цяло, предложението на бившия премиер има за цел да се хареса на десния център, който намери нов фокус в лидера на антиевропейската, антиимигрантската „Северна лига“ Матео Силвини. Пазарът не успява да вземе предвид възможността 44-годишният Силвини да стане партньор в дясноцентристка коалиция, решена да въведе паралелна валута, каза Mediobanca на 27 февруари.
„Северна лига“ на Салвини е рамо до рамо с Forza Italia на Берлускони в социологическите проучвания, като и двете партии привличат по около 15% от гласовете. Повече от половината дясноцентристки избиратели подкрепят излизане от еврозоната, сочи проучване от миналия месец на Index Research.
Това е риск, който финансовите пазари може би вече са започнали да дисконтират, казва Лоренцо Колоньо, основател на LC Macro Advisers. Вероятността Италия да излезе от еврозоната обаче остава ниска, допълва той в коментар от 27 февруари, „но се увеличава“.