Трудно е да разберем защо обещанието от кампанията на Доналд Тръмп „Да направим Америка велика отново“ намери толкова широк отзвук. Вярно е, че заплахата от тероризъм, нарастващото неравенство и убийствената цифровизация предизвикват тревоги от известно време. По повечето показатели обаче американската икономика се справя отлично и определено по-добре от Европа, смята Йоахим Фелс, управляващ директор в Pimco.
Макар че медианните реални доходи на американските домакинства все още са под пика си в края на 90-те, те стабилно се увеличават през последните четири години и скоро ще достигнат нови висоти. Американците все още живеят в най-големите къщи, карат най-големите коли и се хранят с най-дебелите пържоли.
Американските жизнени стандарти, измерени чрез БВП на глава на населението, са едни от най-високите в света (с изключение на страни като Люксембург, Норвегия и Швейцария) и са с 50% по-високи от тези в Европа и Япония. Американските технологии, филми и музика оформят дните и нощите на хората по света. Финансовата индустрия на САЩ стои върху по-стабилни и по-печеливши основи, секторът на жилищата и услугите са по-жизнени, а топ университетите са без конкуренция. А това със сигурност не е ужасяващо.
Ако някоя голяма икономика в света трябва да стане велика отново, то това е европейската. След прилично икономическо представяне в периода между създаването на еврото и глобалната финансова криза, Европа затъна в едно изгубено десетилетие. Икономическият растеж в Европейския съюз изпадна в застой от 2008 г. насам, а равнището на безработица остава два пъти по-висок от този в САЩ.
В резултат на кризата в еврозоната банковият сектор е разединен, а финансовите пазари – фрагментирани. Придвижването към „дори по-дълбок съюз“ е в застой, а сепаратизмът и новият национализъм са във възход. Brexit явно е по-скоро пример за случващото се, отколкото изолирано, единично събитие.
Донякъде е иронично обаче, че обещанието на Доналд Тръмп да постави Америка на първо място може да помогне на Европа да стане отново велика, пише още Фелс.
Първо, макар че новата администрация иска да обезкуражи вноса в САЩ и да засили местното производство, европейските износители би трябвало да могат да увеличат пазарния си дял в САЩ за известно време. Една от причините е, че доларът укрепва, а еврото отслабва от победата на Тръмп насам, което увеличава конкурентоспособността на европейския износ.
Ако Федералният резерв наистина наложи три увеличения на лихвените проценти, както сочат собствените прогнози на Федералната комисия за отворения пазар, а Европейската централна банка продължи да разширява баланса си и таксува банките за излишните им резерви, доларът може да се засили още повече.
Нещо повече, по-високото доверие сред домакинствата и бизнесите, както и по-високите цени на акциите, може да засилят търсенето в САЩ както на местни, така и на чуждестранни стоки. Преминаването от чуждестранни към местни продукти може в крайна сметка да проработи, но в краткосрочен план американското производство няма достатъчно качество и капацитет, за да запълни дупката.
Повечето от шапките със слогана „Да направим Америка велика отново“, които поддръжниците на Тръмп носеха при встъпването му в длъжност, са произведени в Китай или Виетнам. Ще е нужно известно време, както и голяма относителна промяна в цените, преди да видим най-богатите американци да предпочетат Chevrolet, Lincoln, Chrysler и Jeep пред BMW, Mercedes, Lexus и Range Rover.
Второ, пише Фелс, перспективата за по-протекционистка администрация на САЩ, заедно със съществуващия местен натиск от популистките движения, вероятно ще провокират политически реакции в Европа, целящи стимулиране на местното търсене и потенциален растеж. Външната заплаха за модела на растежа, воден от износа, на Германия сега е осезаема и това ще помогне на германския канцлер Ангела Меркел да преодолее опозицията в партията си за по-експанзионистична фискална политика. Освен това, макар че е малко вероятно реториката за строги икономии към Гърция да се промени значително, може да забележим смекчаване на позицията към ориентирани към растежа фискални политики на други места в еврозоната.
Трето, по-изолационистична политика на САЩ по външните работи и отбраната може да се превърне в катализатор за съвместна отбранителна инициатива на Европа. Ангажиментът към общ бюджет за отбрана за борба с реалните или предполагаемите външни заплахи е много по-лесен за лансиране, отколкото други форми на фискален съюз.
Предвид всичко това и съотнесено към оптимизма спрямо САЩ и песимизма спрямо Европа, който се вижда на пазарите на този етап – Европа изглежда има по-голям потенциал да изненада положително, завършва Фелс.
Така че Доналд Тръмп може да успее да направи вече великата Америка по-велика. Но шансовете са, че след 4 до 8 години много повече европейци, отколкото американци, ще имат причини да заявят: „Благодаря, г-н президент“.