Финансовата и дълговата криза, гласуването за Brexit, все по-силните антиевропейски партии в редица държави членки – най-младата история на европейската интеграция има много тъмни страни. Това се дължи и на недостатъците, създадени чрез Договора от Маастрихт.
Особено ясно те се проявяват в икономическия и паричния съюз. Така например беше договорено, че само онези страни ще имат обща валута, които отговарят на така наречените Маастрихтски критерии. Наред с други неща дефицитът на държавния бюджет не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг - не повече от 60 на сто от БВП.
Въпреки това не беше пояснено как Маастрихтските ритерии трябва да се прилагат, ако влизането в паричния съюз вече се е случило и какви санкции следва да бъдат наложени, пише в материал за германската икономическа телевизия N-TV д-р Бертолд Буш, старши икономист към Института за германска икономика в Кьолн.
По думите му това трябваше да се промени чрез Пакта за стабилност и растеж, който Европейският съвет прие в Амстердам през 1997 г. Но и той не успява да поправи недостатъците, а първото нарушение се извършва още през 1999 г.: Белгия и Италия са от самото начало в еврозоната, въпреки че са далеч от границата на дълга от 60 процента. Публичният дълг в двете страни тогава е около 120 на сто от БВП.
Следващият път, когато Пактът за стабилност и растеж бе нарушен, бе през 2003 г. Под натиска на Германия и Франция Европейският съвет не заведе дело срещу двете страни. Жалбата от страна на Европейската комисия пред Съда на Европейския съюз остана маловажна от политическа гледна точка. Оттогава нарушенията на критериите от Маастрихт не са изключение, а правило: От 1999 г. до 2016 г. критерият за дефицит не е спазен 108 пъти (броя на държавите по броя на годините), което съответства на дял от около 40 процента.
Небрежното боравене с критериите от Маастрихт допринася за това финансовата и икономическата криза, която започна в края на 2007 г., да бъде последвана през 2010 г. от дългова криза, която заплашваше бъдещето на общата валута. Т. нар. No-Bailout клауза, според която нито една държава членка не може да плати дълговете на друга държава от ЕС, бе - меко казано - разширена. Подобно на много други неща в Договора от Маастрихт, и тази клауза бе измислена, за да съществува, но не и да се спазва на практика, най-малко по време на криза.
Междувременно еврото бе стабилизирано чрез Европейския механизъм за стабилност и мерките, предприети от Европейската централна банка. И - това е посланието на надеждата – еврото все още е привлекателно. Това е видно и от присъединяването на Естония, Латвия и Литва, които приеха валутата между 2011 г. и 2015.
И въпреки цялата популистка реторика общата валута е популярна сред населението, както разкрива проучване на Европейската комисия сред почти 18 хил. граждани на ЕС в края на октомври 2016 г. Според него 56 процента от населението в 19-те страни от еврозоната вярват, че страната им има ползи от единната валута, а само 33% смятат обратното.
В Германия 64 процента считат еврото за добро нещо, а в Ирландия - 81 процента. Дори в кризисните страни Гърция, Португалия и Испания по-голямата част от населението оценява еврото като положително. Това все още е една добра основа за решаване на недостатъците от Маастрихт, заключава д-р Бертолд Буш.
11:41 | 11.09.22 г.