МВФ се разцепи относно фискалните цели за Гърция

Най-висшето благо на Международния валутен фонд (МВФ) е доверието, а сега то е поставено на сериозно изпитание.

Базираната във Вашингтон организация призовава за намаление на дълга на Гърция и отхвърля категорично пропагандирания от германския финансов министър Волфганг Шойбле начин за оздравяване на икономиката чрез „здравословно спестяване". Но на среща на борда на МВФ сега става ясно, че фондът не отхвърля вече необходимия бюджетен излишък от 3,5%. Въпреки това според фонда излишък от 1,5 на сто ще се постигне по-устойчиво. Но нещо повече - вече има признаци за разединение. 

Част от директорите в МВФ имат различна визия за гръцкия дълг и фискалните цели от официалната, става ясно от комюникето на институцията. Късно снощи във Фонда обсъдиха устойчивостта на дълговете на Гърция след приключилите т. нар. "консултации по чл. 4".

От институцията не съобщават кои от членовете ѝ са на различна позиция. В Борда на директорите участват 24 души от страните, членуващи в институцията.

Според становището на МВФ въпреки значителния напредък за преодоляване на макроикономическите дисбаланси, направени от страната, дългът ѝ е неустойчив и за управлението му са необходими допълнителни мерки, включително и „орязване“. То трябва да бъде съобразено с възможността на Гърция да генерира бюджетен излишък и дългосрочен икономически растеж.

Оценката на Фонда за последните години е, че страната е извършила важни икономически реформи, които обаче са имали тежък ефект върху населението – намаляващи доходи и висока безработица. Именно това е причината за забавянето на нужните промени, отчитат от институцията.

Реформите обаче ще помогнат на страната да се върне към икономически растеж и устойчиво управление на дълга. Усилия са необходими по отношение на подобрение на публичните финанси и премахването на пречки пред растежа.

В МВФ обаче нямат единна позиция относно фискалните цели. Повечето членове са съгласни, че този път Гърция не се нуждае от допълнителна фискална консолидация и в средносрочен план страната ще изпълни цел за бюджетен излишък от 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Другата част от директорите в борда на Фонда са убедени, че очакваната от европейските кредитори цел от 3,5% излишък през 2018 година е достижима цел.

Досега директорът на МВФ Кристин Лагард на няколко пъти коментираше, че цел от 3,5% бюджетен излишък е твърде амбициозна цел, но европейските кредитори на Гърция са убедени, че тя е напълно постижима. Един от големите противници на смекчаване на задачите пред Атина е Германия, където през есента ще се проведат парламентарни избори.

В крайна сметка препоръката на институцията по отношение на фискалните цели е за балансирана политика, чрез разширяване на базата на данъчното облагане на физическите лица и „рационализиране на разходите за пенсии“. Така правителството ще може да си позволи социална подкрепа за уязвимите групи и по-ниски данъци.

МВФ призовава още и за повече усилия в борбата срещу укриването на данъци и препоръчва по-добър контрол върху големите данъкоплатци и мерки срещу прането на пари.

Във Фонда са единни и по отношение на мерките за намаляване на лошите кредити и структурни реформи в подкрепа на конкурентоспособността на гръцката икономика.

От комюникето не става ясна и позицията на Фонда за участието в спасителната програма на Гърция. Становище в тази посока беше очаквана от останалите кредитори. Според част от тях излизането от МВФ ще наложи четвърта спасителна програма за южната ни съседка.

В момента Гърция преговаря със своите кредитори относно изпълнението мерките по подписаната през лятото на 2015 година спасителна програма. Разговорите бяха замразени в очакване на доклада на МВФ. Надеждите на Атина са да приключи втория преглед по програмата до 20 февруари, за да може да влезе в стимулиращата програма на Европейската централна банка (ЕЦБ) в началото на март.