Европейският съюз (ЕС) отбелязва днес 25-та годишнина от подписването на Договора от Маастрихт – договора между 12-те държави, членуващи в Европейската икономическа общност, с който се поставят основите на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната. С договора се дават и повече правомощия на Европейския парламент (ЕП) и от орган със съвещателни и надзорни функции той еволюира до водещ законодателен орган на Съюза.
Двадесет и пет години след подписването на договора Маастрихт отново ще е домакин на форум, този път посветен на бъдещето на ЕС. ЕС, който е все още далеч от необходимата по-дълбока интеграция и е буквално на ръба, разтърсван от постоянни кризи. И никой не може да каже дали тези кризи са част от логиката на развитие на европейския проект и интеграцията, или следващата криза ще се превърне в повратна точка за съществуването му.
Тази година ще е ключова за ЕС, защото след изборите в три от големите държави – Холандия, Франция и Германия, ще стане ясно дали няма да се отключи процес по необратима дезинтеграция. Изходът от тези избори донякъде ще предопредели и доколко ЕС ще се възползва от шанса да се спаси от задаващата се „вълна на центробежния национализъм“, каквото определение даде Ройтерс в свой анализ от миналата година.
Така се оказва, че най-голямата заплаха за бъдещето на ЕС всъщност идва отвътре, а не отвън, и е свързана с кризата на политическото лидерство, парализата на европейските институции и неспособността да се постигне единство.
Доминото на дълговата криза
Дълговата криза, която заплашваше да извади Гърция от еврозоната, отдавна приключи. Тя обаче отприщи поредица от нови и нови вътрешни кризи, които заплашват европейския проект. В допълнение е и външният натиск върху ЕС – мигрантската криза, както и победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, което заплашва да разкъса трансатлантическата коалиция срещу Русия.
След дълговата криза ЕС започна някои институционални реформи, които още не са довършени – фискалния съюз например. Това излага блока на висок риск от „дерайлиране“.
След дълговата криза дойде и икономическата стагнация, която пък задейства възхода на популистките политически проекти. Те доста умело експлоатират все още високата безработица и безвъзвратните щети, нанесени най-вече на най-уязвимите европейски икономики с непосилните мерки за икономии, както и неумението и нежеланието на европейския политически елит да задейства необходимите реформи и да заговори на езика на хората.
Все по-често водещите лидери на ЕС говорят за развитие на съюза не просто на две, а на много скорости в бъдеще заради незадълбочаването на интеграцията. Единственият въпрос, по който Европа като че ли намери общ език, е създаването на единна армия и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбраната. Този съюз обаче няма да се случи бързо заради тромавите административни процедури.
Финансовата криза отдавна свърши и еврото (и ЕС) оцеля. В средносрочен план обаче съдбата му далеч не е толкова безоблачна и сигурна и политиката ще е тази, която ще има по-голямо отношение към решаването ѝ.
Brexit, избори и още политика
Липсата на единство в ЕС от самото начало на съществуването му доведе и до т.нар. Brexit – решението на Великобритания да напусне блока, след като на референдум 52% от британците подкрепиха отделянето. Сега от Брюксел зависи колко точно прагматизъм ще прояви, за да договори максимално взаимоизгодна сделка с Лондон на фона и на глобалната търговска несигурност заради Тръмп. Само че лидерите на ЕС и по този въпрос не са единни – дали да се държат добре с Великобритания, или не.
В Холандия, Франция и Германия пък предстоят избори, които могат тотално да преподредят политическата картина. В година на избори пък няма място за никакво финансово и фискално маневриране.
Холандия е държавата, която има реална възможност да се сдобие с крайно десен премиер, тъй като резултатите от проучванията на общественото мнение показват, че антиевропейската Партия за свободата ще спечели вота.
Като цяло изборите в страната се възприемат като тест колко далеч биха могли да стигнат популистките партии в основните държави от Съюза. За Франция засега прогнозите са, че Марин льо Пен ще стигне само до балотаж на президентските избори, макар че набира все повече поддръжници.
В Германия партията „Алтернатива за Германия“ също набира все по-голяма популярност, докато рейтингът на управляващата коалиция продължава да се понижава. Същевременно социалдемократите – един от партньорите на Меркел в управлението, също вече изпреварват управляващата коалиция по популярност. Това изправя Меркел пред избор или да заеме малко по-дясна позиция, или да удържи на центристката си позиция, но да започне да настоява за модернизация на ЕС.
Мигрантите и други „горещи картофи“
Държавите от ЕС не могат да стигнат до споразумение и как точно да си поделят блокираните в Гърция и Италия мигранти и кандидати за убежище. Крехкото споразумение с Турция и очертаващата се бъдеща договорка с Либия и държавите от Северна Африка редуцират броя на нелегалните имигранти от трети страни.
Затишието обаче е временно. Миграционната криза няма да приключи скоро заради продължаващите военни действия в Близкия изток и рационалният избор на много хора от развиващите се страни да търсят по-добър живот.
Като източник на все по-големи рискове пред ЕС се очертават и тероризмът и въпросите по сигурността, както и бъдещите взаимоотношения с Русия и европейската позиция към Турция.
Ако ЕС продължи с поведението на криещ се щраус, дори и Ангела Меркел да спечели четвърти мандат начело на Германия, рисковете пред блока няма да намалеят. Просто сривът на системата се отлага до следващата ескалация на нова или добре известна криза.