Лидерите на Европейския съюз (ЕС) през юни одобриха документ, който очерта принципите, целите и инструментите на политиката по външните работи и сигурността на блока, припомнят Financial Times. В първия опит от 13 години да кодифицират глобална стратегия на ЕС лидерите поставиха специален фокус върху военните, политическите и икономическите отношения между САЩ и Европа. „Ще продължим да задълбочаваме трансатлантическата връзка и нашето партньорство с НАТО“, казва документът.
Седем месеца по-късно тези усещания рискуват да изглеждат без значение, след като администрацията на Тръмп започна да нанася удари върху стратегическите предвиждания на Европа. Инстинктите на „Америка на първо място“ на Доналд Тръмп, привидно хладният му ангажимент към НАТО и ниското му мнение за ЕС показват, че президентът предизвиква кардинални принципи на външната политика на САЩ по начини, които биха ужасили всичките му предшественици от Хари Труман насам.
От това следва, че лидерите на Европа не трябва да се колебаят и да си зададат най-щателните въпроси за това как да защитават мира, просперитета и политическия плурализъм на техния континент. Окуражаващото е, че те започнаха този процес още през юни малко след вота на Великобритания за излизане от ЕС – нежелан удар върху европейското единство. Те ускориха процеса след победата на Тръмп през ноември и сега ще го развият още повече на срещата на високо равнище в петък в Малта.
Няма време за губене. Добра начална точка за подобно практично преосмисляне е писмото, което Доналд Туск – председателят на Европейския съвет, изпрати във вторник на лидерите. Според него за пръв път в 60-годишната история на блока големите световни сили – Китай, Русия и новата администрация на Вашингтон – са или отворено антиевропейски, или, в най-добрия случай, евроскептични. Той твърди още, и то с право, че Европа не трябва да се „предава пред тези, които искат да отслабят или обезсилят трансатлантическата връзка, без която глобалният ред и мир не могат да оцелеят“.
Както Туск загатва, твърде рано е да се организира погребение на отношенията между ЕС и САЩ и особено – на НАТО. ЕС трябва да използва влиянието си във Вашингтон, за да убеди интернационалистите в администрацията на Тръмп, Конгреса и кръговете, взимащи решения, че военният алианс на Запада е от полза и за двете страни на Атлантика. Спорът със сигурност не е изгубен, както показва пристигането на американски войници и оборудване в Прибалтийските страни, част от инициативата за укрепване на източния фронт на НАТО.
Въпреки това е крайно време Европа да поеме по-голяма отговорност за сигурността си. Европа разчита на американска защита толкова силно - и то още от най-ранните дни на Студената война, че няма култура на независимо стратегическо мислене. Липсата на търпение у САЩ спрямо ниските разходи по отбрана на Европа е напълно оправдана. Въпреки че европейските бюджети за отбрана нарастват, увеличението е скромно. Общите разходи през 2015 г. са на 85,5% от нивата преди финансовата криза от 2007 г.
Правителствата трябва да елиминират неефективността в резултат на дублирането на способности, технологичните разлики и липсата на оперативно съвместими системи за отбрана. Около 80% от обществените поръчки на ЕС в сферата на отбраната се управляват на национално ниво. По-малко европейски програми за военно сътрудничество съществуват днес, отколкото преди 20 години. ЕС има 154 вида оръжейни системи, САЩ имат 27. Всичко това трябва да се промени, ако искаме скептиците във Вашингтон да приемат по-сериозно Европа като партньор в отбраната. А Великобритания трябва да подкрепи европейските усилия в тази насока.
Европа трябва да положи и по-целенасочени усилия да стабилизира страните в непосредствена близост, особено на Западните Балкани, в посткомунистическите страни от Източна Европа и Северна Африка. Без по-кохерентна политика по отношение на бежанците и мигрантите, целяща засилен контрол на външните граници, но с канали за законна имиграция, ЕС ще продължи да затъва в спорове, които изстискват силата и морала му. На дипломатическия фронт ЕС трябва да балансира отношенията си с Вашингтон, работейки в по-близко сътрудничество с приятели и партньори в Австралия, Канада, Индия, Япония и Латинска Америка.
Навигирайки в бурните води на нарушения световен ред, европейските лидери трябва да се погрижат да не се ударят в скалите на безразсъдните амбиции или да останат неподвижни в мъгливите визии на интеграцията като самоцел. Европа все още е далеч от това да може да гарантира изцяло собствената си сигурност. Но може, и трябва, да застане на собствените си крака по-твърдо, за да опази трансатлантическата връзка.
23:16 | 13.09.22 г.