За най-ревностните поддръжници на Brexit победата на Доналд Тръмп бе комбинация от застъпничество и спасение. Президентът на САЩ смята, че е страхотна идея Великобритания да излезе от Европейския съюз (ЕС). Нещо повече, той явно предлага вълнуващ път за бягство. Великобритания може да скочи от потъващия сал на ЕС върху бляскавия кораб Англосфера, пише колумнистът по международна политика на Financial Times Гидеон Рахман.
Идеята е съблазнителна. За съжаление е изключително погрешна. Победата на Тръмп превърна Brexit от рисково решение в откровена катастрофа. За последните 40 години Великобритания е имала два централни стълба на външната си политика: членството в ЕС и „специалните отношения“ със САЩ.
Решението за излизане от ЕС остави Великобритания много по-зависима от САЩ в момент, в който Америка избра нестабилен президент, противопоставящ се на много централни предложения, на които се базира британската външна политика.
По време на кратката визита до Вашингтон на британския премиер Тереза Мей тази неприятна истина бе частично прикрита от търговията и любопитни факти. Администрацията на Тръмп ясно показа, че възнамерява да сключи търговска сделка с Великобритания веднага след развода ѝ с ЕС.
Но Мей бе едва напуснала Вашингтон, когато Тръмп предизвика хаос със „забраната срещу мюсюлманите“, което се отрази на имигрантите от седем страни и бежанците от цял свят. След като известно време увърташе, министър-председателят бе принудена да се дистанцира от новия си най-добър приятел в Белия дом.
Скандалът с бежанците разкрива до каква степен се сблъскват визиите на Мей и Тръмп за света. Дори когато става въпрос за търговията, предполагаемата база за тази нова специална връзка, двамата лидери имат различни мнения, пише Рахман.
Мей заяви, че иска Великобритания да бъде лидер в глобалната свободна търговия. Но Тръмп е най-протекционисткият президент на САЩ от 30-те години. Това е остър сблъсък на позиции, който трудно ще бъде преодолян – ако и когато Тръмп започне да налага мита върху чужди стоки и да пренебрегва Световната търговска организация.
В допълнение е много вероятно всяка търговска сделка с администрацията на Тръмп да бъде трудна за преглъщане от Великобритания и ще включва противоречиви отстъпки по националното здравеопазване и земеделието.
Британските и американските лидери имат и изключително различни визии за международните организации. Мей твърдо вярва във важната роля на НАТО и ООН. Тръмп обаче два пъти нарече НАТО "отживелица" и заплаши да намали финансирането на САЩ за ООН.
Администрациите на Мей и Тръмп са на различни позиции и по важни въпроси като бъдещето на ЕС и Русия. Тръмп открито презира ЕС и съюзниците му спекулират, че може да се разпадне. Това отразява мнението на Найджъл Фараж и британската UKIP, но не и на сегашното британско правителство.
Мей знае, че трудните ѝ преговори с ЕС ще станат невъзможни, ако страните членки вярват, че Великобритания активно работи, за да унищожи организацията им заедно с Тръмп, допълва Рахман.
Нейната официална позиция е, че Великобритания иска да работи със силен ЕС. Вероятно наистина го мисли, предвид икономическите и политическите опасности, които ще произлязат от раздялата.
Една от тях ще бъде повишената заплаха от възраждаща се Русия. Британското правителство работи в тясно сътрудничество с администрацията на Обама, за да наложи икономически санкции в страната след анексирането на Крим. Но Тръмп вече флиртува с идеята за вдигане на санкциите.
Истината е, че Великобритания сега е изправена пред американски президент, който е на фундаментално различни позиции за света от британските. Зад измъчените усмивки в Овалния кабинет миналата седмица правителството на Мей със сигурност знае това. По политически причини на британския външен министър Борис Джонсън му се налага да хвали търговска сделка с Тръмп.
Само преди няколко месеца Джонсън казваше, че Тръмп „очевидно не е с всичкия си“ и представя „изумително невежество“ на света.
Ако не беше Brexit – кауза, която Джонсън ентусиазирано защитаваше – британското правителство щеше да може да вземе подходящо предпазлив подход към Тръмп. Ако Великобритания бе гласувала да остане в ЕС, очевидната реакция на влизането на проруски протекционист в Овалния кабинет щеше да е по-близка до тази на европейските ѝ съюзници.
Великобритания може да защитава свободната търговия много по-ефективно с ЕС зад себе си – може да започне да проучва възможностите за по-сериозно сътрудничество за отбрана на ЕС. Така че в момента Великобритания се оказва хвърлена в ръцете на американски президент, когото британският външен министър е наричал "луд", завършва Рахман.