Гласоподавателите се обърнаха срещу „системата“ във Великобритания и САЩ през 2016 г., но политиците в еврозоната се надяват, че разрастващата се глобална икономика ще им помогне да защитят статуквото през 2017 г. Те ще имат по-добър шанс за успех, ако вместо това се фокусират върху предизвикването на революция отвътре, пише главният пазарен стратег на JPMorgan Asset Management Стефани Фландърс за Financial Times.
Както вотът за Brexit, така и победата на Доналд Тръмп бяха определени като „популистки“. Има нещо общо между тези две събития: те отразяват желанието не само към промяна на системата, но към цялостно изчистване от систематичните начини за правене на нещата.
Водещите политици в континентална Европа гледат към разгръщащата се официална анархия във Великобритания и САЩ със страх и учудване, но в сърцата си вярват, че това не може да се случи и на стария континент – особено сега, когато САЩ и глобалният растеж явно вървят напред. Индикаторът на Европейската комисия (ЕК) за икономическите настроения в еврозоната скочи миналия месец до най-високото си ниво от пет години. Европейските фондови пазари също спечелиха от т.нар. animal spirits в САЩ (терминът "аnimal spirits" е използван за първи път от Кейнс и описва инстинктите и емоциите, които оказват влияние върху човешкото поведение, и може да се измерят например в потребителско доверие – бел. ред.) и от идеята, че по-високите американски и глобални лихвени проценти ще насърчат печалбата на европейските банки.
Сега обаче, повече от всякога, елитът на Европа не трябва да взима нещо за даденост. Вече знаем, че икономическите и политическите цикли се движат с различна скорост, пише Фландърс. Просто попитайте Хилари Клинтън, която не успя да спечели жизненоважните щати от Средния запад въпреки нарастващото заплащане в САЩ и икономика, засилваща се през по-голямата част от миналата година. Междувременно за много от обикновените гласоподаватели в еврозоната най-видимият ефект от по-силната глобална икономика през следващите месеци ще бъде поскъпването на бензина.
Букмейкърите може и да са прави, поне този път. В края на годината инвеститорите и гласоподавателите може да открият, че Ангела Меркел все още е канцлер на Германия, а Марин Льо Пен е просто лидер на Националния фронт във Франция. Но това не означава, че „системата“ е в безопасност, а просто, че продължава да живее, за да се провали някой друг ден.
Какво научихме от началото на века? Научихме, че за силно задлъжнелите икономики постигането на разумен темп на номинален растеж е фундаментален за преодоляването на финансовите кризи. Научихме и, че е много трудно да постигнеш това в потиснати икономики, които разчитат единствено на паричната политика за подкрепа.
Еврозоната трябва тепърва да овладее тези предизвикателства. Тя няма да постигне инфлация от 2% през следващите три години, дори по самите оценки на Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки че прогнозите за растеж за 2017 г. са ревизирани нагоре, не се очаква еврозоната да се разрасне по-бързо от миналата – в рязък контраст със САЩ, където се очаква растежът да се ускори рязко през 2017 и 2018 г.
Въпреки това ЕЦБ е напът да намали леко подкрепата си за икономиката през 2017 г., а рефлационните настроения в САЩ означават, че дългосрочните лихвени проценти в Европа ще се повишават. Ако нищо не се промени, еврозоната ще има и по-стегната фискална политика тази година след две години, в който по-високите разходи допринесоха скромно за икономическия растеж. Инвестирайки повече, отделно и заедно, в отбрана и сигурност, може да помогне на икономиката на Европа, докато в същото време предостави някои отговори на опасенията на гласоподавателите около личната безопасност. Засега обаче няма много признаци, че това ще се случи, продължава Фландърс.
Гледайки в по-дългосрочен план, по-тежкият урок от последните няколко десетилетия е, че ефектите от вълната на глобализацията, която започна през последните десет години на 20-и век, са много по-сложни от тези на предишната вълна, която достигна върха си преди Първата световна война. Ричард Болдуин, професор по междунардна икономика, резюмира това много точно в новата си книга – The Great Convergence. Движещата сила на старата глобализация бе понижаващата се цена на движението на стоки. Движещата сила на последната вълна е понижаващата се цена на движението на идеи.
Както проф. Болдуин посочва, правителствата, които се опитват да помогнат на хората да се справят добре в тази нова среда, трябва да преосмислят старите си подходи. Важните уроци са по-големият фокус върху услугите отколкото върху производството и повече инвестициите в хора и места отколкото само в заводи и компании. Но това са само бегли щрихи. Още по-фундаментално наблюдение от книгата му е, че последствията от тази модерна глобализация за хората, компаниите и страните са станали по-трудни за предвиждане. Човек не може да различи победителите и загубилите по сектора, в който са или по съществуващите им умения.
Това не означава, че трябва да се откажем от „експертите“. Но гласоподавателите с право чувстват, че отговорите не могат да открити на познатите стари места. Успехът на европейския проект преди бе измерван чрез броя на общи правила, които са били договорени и размерът на конвергенцията, която е била постигната. Това обаче не е начинание, което ще процъфти в свят, в който гласоподавателите искат старите правила да бъдат разкъсани и в който новите сили на глобализацията най-малкото отдалечават страните в еврозоната още повече една от друга.
Централните банкери явно мислят, че европейският проект ще бъде в безопасност, ако основните политически лидери оцелеят през следващите 12 месеца. Неговата сигурност зависи единствено от нов показател за успех и от това политиците да приемат, че постигането на подходящ темп на икономически растеж за всеки член на клуба на Европа в този нов свят зависи от нещо повече от просто поддържането на този клуб цял.