Застрашителният провал на третата по големина банка в Италия – Monte dei Paschi di Siena, най-накрая привлича вниманието на европейските лидери към отдавна влошаващата се банкова криза в страната. Това може да се окаже благословия под прикритие, предлагайки най-добрата възможност да се постигне трайно решение – и дори да се заздрави Европейския съюз, коментира BloombergView.
Финансовите неволи на Италия се оформят от години. Крионизмът, слабите стандарти при кредитирането и двойната рецесия доведоха до лоши заеми за над 350 млрд. евро, превръщайки много институции в зомбита, неспособни да предоставят свежи кредити, нужни, за да се подкрепи икономическият растеж. Няколко последователни правителства избегнаха изготвянето на правилна оценка, отчасти заради европейските правила за оздравяване на банките, които изискват от тях да наложат загубите върху кредиторите, включително инвеститори, възползвали се от парите на мама и татко и купили банкови облигации, без да осъзнават рисковете.
Събитията може би доведоха Италия до повратна точка. Неспособността на Monte dei Paschi да привлече частен капитал показа, че някои банки не могат да решат проблемите си сами. Европейската централна банка, отговорна за надзора на по-големите институции в еврозоната, все повече налага натиск за предприемането на действия. А след като референдумът на 4 декември вече отмина и не е разсейващ фактор, новото правителство на Италия може да успее да събере политическа воля.
Какво трябва да се случи? Банките в страната изискват повече нов капитал, отколкото могат сами да привлекат и повече, отколкото европейските правила обикновено позволяват на държавата да предоставя. Кредиторите трябва да понесат част от бремето или иначе наистина ще решат, че данъкоплатците винаги ще ги спасяват. Но дори след като те изплатят разумното в това отношение, недостигът на капитал остава.
Затова Европа трябва да позволи на Италия да наложи изключение в банковите правила, позволявайки на правителството да национализира Monte dei Paschi – и няколко други банки, и то за достатъчно дълго време, за да ги преструктурира и реформира управлението. В същото време правителството на Италия трябва да наложи кредиторите да поеме загуби, докато в същото време създава фонд, който да компенсира инвеститорите на дребно, подмамени да купят рисков банков дълг. И накрая, Италия трябва да подложи стотици други банки на подробна оценка от ЕЦБ, която да определи кои трябва да бъдат спасени и кои – затворени.
Тези мерки ще помогнат на икономиката, която се нуждае от всичката възможна помощ. Те може да проправят и пътя към завършване на банковия съюз на еврозоната, чиято цел е да не позволява на затруднени банки да подкопават държавните финанси и обратното. Доказателството, че ЕЦБ и Италия могат да действат ефективно, може да накара други членки на еврозоната (най-вече Германия) да са по-податливи към споделянето на риск чрез инициативи като взаимно гарантиране на депозитите. Без подобни механизми общата валута може да не оцелее в дългосрочен план.
Ясно е, че исканото не е малко, а италианските и европейските представители все още не са се отличили по тези въпроси. Това е добър момент да бъдат по-решителни. Ще бъде жалко тази криза да отиде на вятъра.
23:43 | 13.09.22 г.