fallback

Европейските централни банки в режим на изчакване

За разлика от Фед централните банкери от Европа решиха да отложат решенията си, след като проследят политическите сътресения в региона

08:56 | 17.12.16 г. 1

След година, изпълнена с нови опити да подкрепят икономиките си, централните банки на Европа се оттеглят стъпка назад, за да наблюдават политическите фойерверки през 2017 г., коментира Bloomberg.

Макар че колегите им в САЩ ускориха цикъла на повишаване на лихвените проценти, Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и Швейцарската централна банка (ШЦБ) сигнализираха през последната седмица, че предпочитат да изчакат сътресенията в региона – от Brexit до възхода на популизма, да кристализират, преди да насочат решително паричната политика в конкретна посока.

„Те просто ще наблюдават“, казва Андрю Гудуин, икономист в Oxford Economics, добавяйки, че ЕЦБ ще се въздържи от действия дълго време, а летвата за предприемане на действия от страна на АЦБ, в която и да е посока, е доста висока. „До голяма степен става въпрос просто за идентифициране на рисковите фактори и поддържане на стабилност“.

Осем години, след като финансовата криза активизира централните банкери, сега те са в режим на изчакване, докато политиците изчистят облика на новия световен ред. Гуверньорът на АЦБ Марк Карни затвърди „неутралната“ позиция на институцията, тъй като моделът и последствията на британското излизане от Европейския съюз тепърва ще се изясняват. В ЕЦБ Марио Драги отложи финално решение за края на количественото облекчаване за след серията от рискови избори в редица страни от еврозоната през следващата година.

Позицията контрастрира с тази на Федералния резерв на САЩ, който повиши лихвените проценти тази седмица и сигнализира за още три увеличения от по четвърт пункт през следващата година. Председателят Джанет Йелън каза, че икономиката е достатъчно силна, за да устои на по-високи разходи за заеми, въпреки политическата ситуация след победата на Доналд Тръмп миналия месец.

„Фундаменталната разлика при Фед е, че те са много по-напреднали в икономическия цикъл“, казва Грант Люис, икономист в Daiwa Capital Markets в Лондон, който преди е работил за британското министерство на финансите. „Безработицата е много по-ниска, свободният капацитет е много по-малък, а инфлационният натиск е по-висок“.

Швейцарските централни банкери използваха затишието след решението на Фед, за да посочат рисковете, които може да наложат натиск върху защитата им върху франка, докато в същото време запазиха политиката без промяна в четвъртък. Швейцарската централна банка, водена от Томас Джордан, предупреди за „множество политически несигурности“, които заплашват да се разпространят из икономиката.

АЦБ, която намали лихвените си проценти до рекордно ниско ниво през август, потвърди, че следващият ход може да е във всяка една посока, след срещата си в четвъртък, която може би беше една от последните възможности да коригира политиката си, преди да започнат преговорите около Brexit през март.

Трите институции се изправят пред различни проблеми. В еврозоната това е твърде бавната инфлация, докато във Великобритания проблемът е рискът от слаб растеж и твърде голямо повишаване на цените. В Швейцария проблемът е, че валутата им – възприемана като убежище, поскъпва твърде много, когато събития на други места изнервят инвеститорите. Двигателят зад техните действия обаче може би ще бъде един същ набор от политически реалности.

Германия, Франция и Холандия ще преминат през национални избори следващата година, а популистките кандидати все повече догонват установените партии. Провалът на предложението за реформа в Италия този месец означава, че там също може да има парламентарни избори, чрез които Движението „Пет звезди“ да се добере до властта. Във Франция популярността Марин Льо Пен дори повдига въпроси за ангажираността на една от страните основателки на еврозоната. В комбинация с Тръмп като президент на САЩ и шансовете за протекционистки шок за глобалната търговия, централните банкери в момента са в режим на изчакване.

„Има големи рискове в Европа и големи рискове в САЩ“, каза Джеймс Роситер, икономист в TD Securities в Лондон. „Урокът, който всяка централна банка научи тази година, е да не става твърде самонадеяна и да очаква неочакваното“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:30 | 02.09.22 г.
fallback