Финансовите министри на държавите от еврозоната (т.нар. Еврогрупа) договориха късно снощи известно облекчение на дълга на Гърция, но останаха разделени по реформите, които трябва да се предприемат, за да се достигнат фискалните цели. Поради това все още не е ясно дали Международният валутен фонд (МВФ) ще се присъедини към спасителната програма на Гърция, съобщава Ройтерс.
19-те финансови министри на валутния блок се събраха в Брюксел, за да обсъдят напредъка на Атина по реформите, нужни, за да се отпуснат следващите траншове от третия спасителен заем за 86 млрд. долара. Те искаха да убедят и МВФ да участва в плана. Фондът заяви, че ще го направи, само ако това бъде последният спасителен заем за Атина и той включва както облекчаване на дълга, така и повече реформи.
Министрите договориха предоставяне на краткосрочни мерки за облекчаване на дълга на Гърция, които трябва да бъдат приложени преди 2018 г. и които може да намалят съотношението на дълга на страната спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) с около 20 процентни пункта към 2060 г.
Те обаче не постигнаха договорка с Атина за това как да приложи редица реформи, най-вече промяната на правилата за пазара на труда, които ще улеснят освобождаването на работници.
Гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос заяви, напускайки срещата, че призивите за реформи трябва да вземат предвид и политическата ситуация в страната, където популярността на министър-председателя Алексис Ципрас все повече намалява заради наложените редица икономии, договорени с кредиторите от ЕС.
Министрите засега оставиха отворена и темата колко дълго след 2018 г. искат Гърция да поддържа първичен фискален излишък от 3,5% - фактор, който МВФ смята за жизненоважен.
„Договорихме се, че първичният излишък ще се вдигне до 3,5% от БВП през 2018 г. и след това в средносрочен план“, каза председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум на пресконференция. Той обаче заяви, че позициите на министрите за това колко дълго означава „средносрочен план“ варират от 3 до 10 години. Министрите ще търсят компромис едва през 2018 г.
Разговори за по-значително намаляване на гръцкия дълг, който в момента е около 180% от БВП и е най-високият в еврозоната, чрез удължаване на матуритета на дълговите книжа също няма се проведат преди 2018 г.
МВФ вярва, че със сегашния пакет от реформи, договорени с Атина, Гърция ще постигне първичен излишък от само 1,5% от БВП през 2018 г. и в резултат на това еврозоната трябва да предостави облекчение на Атина или да поиска още реформи. Според Дейселблум обаче е малко вероятно постигането на сделка по реформите в Гърция преди края на годината, което ще отложи решението на МВФ дали да се присъедини към спасителната програма.
Германия, която иска МВФ да е част от програмата по политически причини и където ще се проведат парламентарни избори в края на 2017 г., се противопоставя на значително облекчаване на дълга през 2018 г. „Мисля, че за Гърция е реалистично да приложи реформите, за да стане конкурентоспособна. Става въпрос само за това, нищо повече. За Гърция това е един дълъг, труден път“, каза германският финансов министър Волфганг Шойбле преди срещата.
Еврогрупата разгледа и проектобюджетите на страните членки на еврозоната, заявявайки след това, че Германия, Холандия и Люксембург имат фискалното пространство да засилят растежа, но че това зависи от националните правителства.
„Германия, Люксембург и Холандия преизпълват средносрочната си цел“, заявиха министрите в съобщение след срещата.
„Еврогрупата признава, че тези страни членки могат да използват благоприятната си бюджетна ситуация, за да заздравят допълнително местното търсене и потенциала за растеж, в зависимост от специфичните им обстоятелства, докато в същото време поддържат средносрочната си цел, националните бюджетни прерогативи и държавните изисквания“, посочва се в съобщението.
Всички страни от еврозоната са в рамките на лимитите, поставени от ЕС по бюджетните им дефицити. Германия засега отхвърля призивите на ЕК да позволи разширение на бюджета, за да насърчи растежа в целия блок.
09:10 | 12.09.22 г.