fallback

Карни призова централните банки да създадат по-приобщаващ модел на глобализацията

Според гуверньора на АЦБ светът е изправен пред „първото изгубено десетилетие от 1860 г. насам“

10:41 | 06.12.16 г.

Марк Карни защити глобализацията и очерта манифест за централните банкери и правителствата за насърчаване на растежа и по-равноправна световна икономика, съобщава Bloomberg.

Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) заяви, че трябва да се признае, че ползите от търговията и технологиите не са усетени от всички, така че да подобрят паричната и фискалната политика и да се придвижат към по-приобщаващ модел, при който „всички получават дял от глобализацията“.

Изказването на Карни е отправено на фона на нарастващата загриженост за състоянието на световната икономика и политическото статукво, което помогна за победата на Доналд Тръмп на изборите за президент в САЩ и засили подкрепата за вота за Brexit.

Предпочитанията на Тръмп към по-протекционистки политики в отговор на глобализацията не са правилни, каза Карни в телевизионно интервю, излъчено след изказването му. Отговорът е да се "преразпределят някои от ползите от търговията“ и да се гарантира, че работниците ще могат да придобият нови умения.

„Слабият ръст на доходите насочва все по-голямо внимание върху разпределението“, заяви Карни в изказването си. „Неравенствата, които може би са били толерирани по време на просперитета като цяло, се усещат по-остро, когато икономиките изпаднат в застой“, допълни той.

Описвайки света като изправен пред „първото изгубено десетилетие от 1860 г. насам“, гуверньорът на АЦБ каза, че обществената подкрепа за отворените пазари е под заплаха и отхвърлянето им ще бъде „трагедия, но стои като възможност“.

Карни защити и сегашната политическа позиция на централната банка. АЦБ се изправи пред тежки критики, след като централните банкери предприеха мерки, включително намаляване на лихвените проценти и разширяване на закупуването на активи, през август в подкрепа на икономиката след вота Brexit.

“Ниските лихвени проценти не са каприз на централните банкери, а по-скоро последствие от мощни глобални сили, включително задължения, демография и разпределение“, каза той, добавяйки, че те са помогнали да се предотврати по-дълбок икономически спад.

Неговите коментари не бяха изцяло критични, като той изрази подкрепа както за британския министър-председател Тереза Мей, така и за финансовия министър Филип Хамънд. Той се съгласи с оценката на Мей, че компаниите имат социални отговорности и похвали първата стъпка на Хамънд към ребалансиране на икономиката.

Паричната политика във Великобритания, Европа и САЩ „носи голямо бреме“, каза Карни в отговор на въпрос от публиката. Във Великобритания той вижда началото на нов баланс между фискалната и паричната политика, което идва „в подходящо време“. „Макар че фискалната предпазливост ще продължи, степента на невнесените данъци ще намалее малко“, каза Карни, отбелязвайки още, че плановете за инвестиции ще увеличат производителността.

Той отхвърли предположенията, че ниските лихвени проценти са ударили вложителите непропорционално и че централните банкери трябва да предприемат още действия, за да поддържат инфлацията около целевата им от 2%.

Карни заяви, че компенсирането на въздействието от спада на паунда върху инфлацията ще изисква свръхагресивно затягане, което ще удари икономиката и ще увеличи безработицата.

Повтаряйки последната оценка на Комисията по парична политика на АЦБ той заяви, че централните банкери ще толерират период от инфлация над целевата, макар и с лимити. Освен това, когато е нужно, институцията ще затяга или разхлабва паричната политика в зависимост от икономическите перспективи. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:07 | 13.09.22 г.
fallback