Ще удължи ли ЕЦБ програмата си за изкупуване на активи?

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще удължи програмата си за изкупуване на активи и след март 2017 г. на следващата си среща. Централната банка на еврозоната обаче обмисля и как да изпрати ясен сигнал, че програмата ще приключи след достигането на новия й срок.

Това съобщава Ройтерс, като се позовава на запознати източници от ЕЦБ, пожелали анонимност.

Дори и скептиците в Управителния съвет на банката явно вече са приели, че удължаването на програмата за изкупуване на активи е неизбежно предвид продължаващата ниска инфлация и засилените политически рискове, отбелязва информационната агенция.

Все още обаче се уточнява как точно да се случи удължаването на стимулиращата програма. Работата в момента е съсредоточена по удължаване на срока й с шест месеца без да се променя стойността й – 80 млрд. евро на месец. Този вариант е предпочитан от експертите, съобщават източниците на агенцията.

Обмисля се обаче и вариант за удължаването на програмата с девет месеца, но при по-ниски обеми – 60 млрд. евро на месец. Основните опасения за такъв вариант са свързани с изпращането на евентуален сигнал за удължаване на покупките на активи за неопределено време.

Компромисният вариант, който се обсъжда в момента, е ЕЦБ да даде ясен сигнал за евентуалния край на програмата, за да е ясно, че стимулите не могат да продължат за неопределено време.

Друг вариант е да не се уточняват месечните обеми на изкупуването на активи по същество, а те да се обвържат с икономическото развитие в еврозоната, допълват източниците на агенцията. Това ще позволи на банката да изпълнява програмата си в размер до 80 млрд. евро без да се налага да изразходва средствата в пълен обем.

Постигането на такъв компромис е от съществено значение и ще представлява сериозна отстъпка пред консерваторите в Германия, които като цяло не подкрепят програмата. Позицията им породи сериозно напрежение между Берлин и ЕЦБ.

Привърженици на стимулиращата програма обаче се опасяват от евентуален ненавременен сигнал за бъдещото намаляване на обемите, който да повиши пазарната волатилност.

Източниците на агенцията подчертават, че предложенията за програмата все още се обсъждат в ЕЦБ и не са изпращани на 19-те централни банки на държавите от еврозоната. Това означава, че крайният резултат може да е различен от описаните сценарии.

От ЕЦБ за момента отказват коментар.

Програмата за количествени облекчения на банката започна през 2015 г. Целта е със стимулите да се преодолее опасността от дефлация. Програмата вече беше разширена и удължена веднъж заради спада на цените на петрола, които допълнително потопиха инфлацията.

Вече повече от три години ЕЦБ не успява да се доближи до целевата си инфлация от 2%. Основните опасения са, че ако банката се откаже от програмата за изкупуване на активи, тя ще се откаже и от борбата с дефлацията на фона на очакванията за изключително нисък ръст на потребителските цени за продължителен период от време.

През следващата седмица централната банка на еврозоната ще обяви и инфлационните си прогнози за 2019 г., в които ще стане ясно доколко институцията очаква доближаване до целта за ръста на потребителските цени.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги твърди, че програмата за изкупуване на активи на банката е достатъчно гъвкава, което означава, че промяна на параметрите й вероятно няма да има, ако бъде избран вариантът за удължаването на срока й. От изказванията на Драги може да се предположи, че стимулите ще продължат за някакъв период от време предвид аргумента му, че блокирането на икономическия растеж е най-големият риск за икономиката на валутния блок в Европа.