България остава на опашката в Европейския съюз (ЕС) по размер на инвестициите в научна и изследователска дейност, въпреки че за 10 години те се увеличават двойно като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) и четирикратно в номинална стойност, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
През 2015 г. България е похарчила под 1% от БВП за научна и развойна дейност. След нас са Гърция, Хърватия, Малта, Латвия, Румъния и Кипър на последно място с под 0,5%.
Лидер е Швеция с почти 3,3% от БВП, следвана от Австрия и Дания с по малко над 3%.
Средното за ЕС ниво на разходите за научна и развойна дейност през 2015 г. достига малко над 2%, т.е. в България те са два пъти по-ниски като процент от БВП.
Евростат отчита обаче, че за периода 2005-2015 г. разходите за научна и развойна дейност у нас се увеличават от 0,45% от БВП до 0,96% от БВП. Изразено в парична стойност увеличението е от 106 млн. евро до 433 млн. евро.
Увеличението изцяло се дължи на активизирането на бизнеса в сектора. Държавата и висшето образование все повече намаляват участието си в разходите за научна и развойна дейност, сочат данните.
Ако през 2005 г. бизнесът е осъществявал само 22% от разходите в сектора, към 2015 г. делът му вече достига 73%, показва евростатистиката. Същевременно делът на държавата се свива повече от три пъти до 21%, а на висшите училища – два пъти от 10% до 5%. Без промяна остава делът на неправителствения сектор във финансирането за научна и развойна дейност.
За сравнение, средно за ЕС малко над две трети от разходите за научна и развойна дейност идват от бизнеса, малко над една десета – от държавата, около една четвърт – от висшите учебни заведения, и само 1% - от неправителствения сектор.
Най-голямо е участието на бизнеса в инвестициите в научна и развойна дейност в Словения – 76%.
22:24 | 10.09.22 г.